— Кажи им да не ми пипат фотоапаратите — изкрещя Линк на Кери.
— Господин О’Нийл е професионален фотограф. Прави снимки и ги предлага на списанията.
Любопитството не успя да надделее над подозрението за дебнеща опасност.
Осенена от внезапно хрумване, Кери стрелна с очи Линк, който стоеше притиснат до камиона. Един от партизаните беше насочил към него дулото на автомата си.
— Имаш ли «Полароид»?
— Да. Понякога го използвам за моментални снимки или за да проверя дали светлината е достатъчна.
— А филм?
Линк кимна.
— Бихте ли желали господин О’Нийл да ви снима? — попита Кери партизанина, чиито тъмни очи я опипваха най-безсрамно. — Ще ви направи групов портрет.
Веднага разбра, че идеята им допадна. Партизаните взеха да се шегуват помежду си и да се закачат, като се мушкаха с автоматите си, сякаш бяха играчки. Командирът им ревна да млъкнат и веселбата спря. Всички застинаха.
— Ще ми обясниш ли какво, по дяволите, става? — попита напрегнато Линк, въпреки че се стараеше да овладее нервите си.
— Може би ще успеем да си откупим свободата с няколко снимки — отвърна Кери и му обясни какво им е предложила.
— Нищо не им пречи да ни избият, след като получат снимките.
— Тогава ти измисли нещо — прошепна рязко жената. — Дори и да се измъкнем невредими, загубихме много време.
Линк я погледна с неволно възхищение. При подобни обстоятелства много жени биха изпаднали в истерия.
— Добре — рече той накрая. — Накарай обаче този грубиян да се махне оттук и предай на командира да им заповяда да се подредят. — И се втренчи злобно в мъжа, който беше забил дулото на автомата в корема му. — Трябва да приготвя фотоапарата.
Със свито сърце Кери преведе думите му. Долови, че командирът на бунтовниците съвсем не е въодушевен от предложението, и вложи цялото си красноречие, за да го убеди.
— Господин О’Нийл е известен фоторепортер. Има много награди. Снимките ще се появят в списанията, за да научи светът колко смели са вашите хора.
Мъжът дълго мълча, сетне изведнъж на лицето му цъфна одобрителна усмивка. Партизаните, които безмълвно очакваха нарежданията на шефа си, отново се разбъбриха.
— Вземи си апарата — каза Кери на Линк. — Започни с «Полароида», за да могат веднага да видят снимките.
С огромно удоволствие Линк отмести онзи, който го пазеше. Бутна го по-силно, отколкото бе нужно, и получи в замяна злобен поглед. Наведе се към чантата с фотоапаратите и с гневни псувни започна да почиства от праха скъпите приспособления, които се търкаляха на земята. Докато зареждаше филма, си помисли, че снимките не само ще им спасят живота, но и ще му донесат пари.
Кери даде знак на войниците да се подредят. Гордо изпъчени, те държаха автоматите пред гърдите си — същински рибари, изгарящи от желание да се похвалят с улова си.
— Готови са — съобщи Кери на Линк.
— Как са децата? — попита я той, докато гледаше във визьора и даваше знак на партизаните да се приближат един до друг.
— Добре са. Джо се грижи за тях.
— Обясни на тия диваци, че не трябва да мърдат, докато преброиш до три.
Кери им преведе и започна да отброява на испански. Затворът щракна и апаратът изхвърли снимката. Кери я пое от Линк и попита:
— Можеш ли да направиш още една?
— Да — кратко отвърна фотографът. — Ще повторим същата процедура.
След като излязоха няколко снимки, Кери ги занесе на командира. Партизаните се скупчиха около него. Когато образите се откроиха напълно, избухна смях. Бунтовниците започнаха да се шегуват. Явно бяха доволни. Докато си ги разменяха, Линк ги снима с «Никон»-а. Ако се бяха родили другаде, тези мъже щяха да притежават дипломи и да стискат бейзболни бухалки вместо автомати. Уловеният контраст между невинната радост, с която разглеждаха снимките, и окичените им с гранати колани щеше отново да демонстрира неповторимото изкуство на Линк О’Нийл. Фотографиите му представляваха статии без думи.
— Хайде да се възползваме от доброто им настроение и да изчезваме — прошепна Линк на Кери. — Ти ще преговаряш, понеже страшно те бива за това.
Кери не знаеше дали да приеме думите му като комплимент, или като обида, но се отказа да спори. Налагаше се да тръгнат колкото е възможно по-бързо. Всеки час беше от значение. Разполагаха само с още два дни, за да стигнат до границата, а с децата се пътуваше бавно. Макар Линк да бе опитен шофьор, не бяха изминали много голямо разстояние.
Приближи предпазливо до групата. Привлече вниманието на командира, без да се натрапва.