И двамата бяха премръзнали, със схванати от неудобната поза мускули. Близостта на Линк все повече я смущаваше, сигурността, която обещаваше силното му тяло, я привличаше. И не само заради топлината, която излъчваше.
— Ястието, което готвят, мирише приятно — отбеляза тя, за да отклони вниманието си от Линк.
— Не мисли за него. Сигурно е игуана или нещо още по-гадно — каза той, за да пропъди пристъпите на глада.
— Престани! — измърмори Кери и леко размърда крака. — Непрекъснато си представям как по тялото ми лазят гадинки.
— Не мърдай.
Дори при най-леко движение близостта й възпламеняваше кръвта му. Нужно бе огромно усилие, за да се овладее, да не злоупотреби с тъй трудно спечеленото й доверие.
— Мускулите ми се схванаха, Линк.
— Студено ли ти е?
— Малко — призна тя.
През деня в джунглата беше като в сауна — влажно и душно. Сега обаче те лежаха на мокра земя. През гъстите шубраци тук почти не проникваше слънчева светлина и под лианите бе необичайно хладно. Кери усети, че зъбите й тракат от студ.
— Махни тази мокра риза — нареди Линк.
Мъчителните секунди сякаш се точеха едва-едва. Двамата стояха напрегнати и неподвижни, както в мига, в който войникът мина покрай тях.
— Не ми е чак толкова студено — плахо се обади Кери.
— Ще ти дам моята риза. — Линк въздъхна раздразнено. — Можеш да се увиеш с нея.
— Добре — съгласи се неохотно Кери. — Как ще го направим?
— Първо ме пусни.
Линк пъхна ръка между гърба й и гърдите си и разкопча ризата си. Много внимателно, за да не раздвижи листака, се повдигна почти до седнало положение и измъкна раменете и ръцете си. Едва дишаше от усилието, което положи.
— Готов съм — каза той. — Сега е твой ред.
Кери бе признателна на тъмнината, която скриваше голотата им. Но в същото време тя придаваше интимност на неловката ситуация. Прехапа устни и затвори очи, за да не позволи на смелостта да я напусне, преди да е посегнала към копчетата на ризата си. Това беше лесно. Трудността възникна, когато се помъчи да отдели мократа материя, залепнала за кожата й.
— Отдръпни се колкото е възможно по-далеч от мен.
Долови пресипналостта в гласа му, но реши, че е от предпазливост. Не се осмеляваше да мисли за друга причина. Повдигна се бавно и се подпря на лакът. Размърда последователно рамене, за да се освободи от мократа риза.
— Дай да ти помогна.
Топлата длан на Линк отмахваше дрехата сантиметър по сантиметър. Когато стигна до лакътя, се наложи да дръпне по-силно. Кокалчетата на ръката му неволно допряха гърдата й. Двамата се вцепениха.
— Извинявай — наруши мълчанието той.
Кери не му отговори. От притеснението в гърлото й бе заседнала бучка, която й пречеше да изрече дори и една дума. Линк изтегли ръкава докрай. Позата, която заемаше, и напрежението бяха стегнали болезнено мускулите на Кери. Най-сетне тя се отпусна уморено и въздъхна с признателност.
— Ще се справиш ли с останалото? — попита той.
— Да.
Изтърколи се назад и се приближи до него, докато изтегляше ръкава от ръката, на която дотогава се бе подпирала. Щом съблече ризата, отново се премести напред, като се надяваше, че през този кратък момент той не е усетил колко уязвими усеща гърдите си. Беше много тъмно и Кери се съмняваше дали Линк въобще я вижда. Но и двамата остро усещаха какво напрежение създава голотата им.
Когато Линк метна ризата върху нея, Кери я сграбчи и се зави. Завършекът на сложната операция й донесе облекчение, ала криеше и опасност. Усети как тялото й се затопля, но в същото време вдъхна опияняващата миризма на мъжкото тяло. В дрехата му се чувстваше така, сякаш бе в прегръдките му.
— По-добре ли е?
Кери кимна в отговор. Косата й бе натежала от водата.
Тя понечи да я вдигне нагоре, но сега пък шията и раменете й се оголиха.
— Все още трепериш — рече Линк и я притегли към себе си.
Кери затвори очи, но не успя да прогони мисълта за ръцете, които я обгръщаха. Сутринта, докато се миеше, беше го наблюдавала, неспособна да отвърне очи. И ето че сега тези мускули — слаби, но жилави, с изпъкнали вени се притискаха към гърба й. Свиваха се и се отпускаха, сякаш следваха ритъма на изопнатите й нерви.
На слънцето косата му бе осеяна с ръждивокафяви кичури, а косъмчетата по тялото му имаха червеникавозлатист оттенък. Раменете му сигурно бяха осеяни с лунички, също както скулите.
— Краката ти навярно са измръзнали. — Линк не изчака да му отговори. — Не се страхувай, позволи ми да те стопля.