— Ясно ми е.
— Съмнявам се — тъжно отбеляза той.
Кери не схващаше дали негодуванието му е насочено срещу нея, срещу безразличния му баща, срещу липсата на образование или срещу всички тези неща, взети заедно. Но сметна за по-разумно да премълчи.
— А ти? — внезапно попита Линк. — Какво беше твоето детство?
— Прекрасно. — Кери се усмихна. Спомни си онези безоблачни дни, преди да се разрази скандалът и да я връхлети кошмарът. — И моите родители вече са мъртви. Но когато бях малка, имах и майка, и баща.
— Сигурно си ходила в частно училище.
— Да — призна си тя.
— Нека да отгатна. Носила си престилки в морскосиньо и бели колосани блузи. Прибирали са косата ти на стегнати плитки, от които са ти се насълзявали очите. Всяка сутрин са ти обували бели чорапи и черни лачени обувки. Лицето и ръцете ти никога не са били мръсни.
— Невероятно точно — Кери се изсмя тихо.
— А заедно с латинския и хуманитарните науки си усвоила и светските маниери.
Тя кимна. Спомни си за приемите, на които седеше с родителите си и слушаше отегчителните разговори, съвсем неподходящи за едно момиче, влюбено в «Ролинг Стоунс». Не се затрудняваше коя вилица да използва и винаги благодареше любезно на домакините за приятно прекараната вечер. Линк бе расъл с ключ на врата, а тя притежаваше хартия за писма с монограм.
— Работата на баща ми беше свързана с пътуване. Може би двамата с теб понякога сме били на едно и също място.
— Миличка, ти дори не си чувала за някои от местата, където съм бил аз. — Линк отново се изсмя подигравателно.
— Не съм чак толкова наивна.
Не виждаше лицето му, но можеше да си представи ироничната усмивка. След като знаеше какъв е произходът му, вече разбираше защо се подиграва на спокойния живот и на липсата й на опит.
Двамата неусетно потънаха в мълчание. И като по чудо скоро заспаха.
Кери се събуди изведнъж. Всичките й мускули бяха изтръпнали от напрежение.
— Какво става?
— Шшт! — Линк сложи пръст на устните й. — Просто вали дъжд.
Огромните капки падаха тежко около тях и се разплискваха шумно, сякаш убежището им бе подложено на обстрел.
— О, Боже! — изхлипа Кери и отпусна брадичка на гърдите си.
Големите листа донякъде ги предпазваха от пороя, но тук-там водата се процеждаше, капеше по голата й кожа и я изстудяваше. Кери имаше чувството, че цялото й тяло е схванато. Копнееше да изпъне крака, за да облекчи болката.
— Не мога да остана повече тук. Трябва да изляза.
— Не! — остро възрази Линк.
— Само за миг…
— Ще се намокриш. После ще ти бъде още по-неприятно.
— Защо не се промъкнем в къщата? — попита тя с надежда в гласа.
— Изключено е.
— Едва ли някой пази. Ще влезем през кухнята и ще отидем при децата.
— Те навярно спят. А и Джо е при тях.
— Никой няма да ни види.
— Рисковано е. Войниците положително са поставили постове.
— Повече не издържам!
— Не желая да ме застрелят! А и ти едва ли си готова отново да се изложиш на грубиянските им шеги. Излишно е да бързаме. Ще тръгнем, когато аз реша.
От оглушителния шум Кери усети как я обхваща клаустрофобия.
— Още дълго ли ще останем тук? — попита тя.
— Не знам.
— Докато се разсъмне?
— Надявам се.
— Колко е часът?
— Мисля, че е около четири.
— Не мога вече да търпя, Линк! — Беше й неприятно, че гласът й трепери, но не успя да се овладее. — Повярвай ми.
— Длъжна си.
— Не съм в състояние. Моля те, нека се изправя.
— Не.
— Умолявам те.
— Казах не, Кери.
— Само за минута. Трябва…
— Обърни се.
— Какво?
— Обърни се с лице към мен. Смяната на позата ще ти помогне да се поотпуснеш.
Мускулите й неудържимо се нуждаеха от движение. Тя се завъртя първо на гръб, а после към Линк. Сложи ръце на гърдите му и зарови лице във вдлъбнатината под рамото. Позволи си да се наслади на топлината и сигурността на тялото му, докато дъждът понамалее. Не разбра колко време стояха така — безкрайни часове или просто няколко минути. Накрая осъзна, че дъждът е спрял и тишината е също толкова шумна, както и пороят. Размърда се, за да се отдалечи от Линк, но нямаше място.
— Извинявай — прошепна тя.
— Няма нищо.
— Обзе ме паника. Предполагам, че е клаустрофобия.
— Стресна се насън. Студено ти е, гладна си, чувстваш се неудобно. Аз също. Но засега не можем да направим нищо.