Гласът му звучеше странно. Не беше нужно да го пита защо. Дъхът му пареше лицето й, пръстите му приятно се ровеха в косата й, от местата, където телата им се допираха, се излъчваше топлина. Всички тези усещания я караха да потръпва.
— Защо си се нагърбила с това, Кери?
— Кое?
— Посветила си се на нещо, което не е по силите ти.
О, това ли било! Тя се засрами от лъжата си. Като се изключат ожесточените им разправии, откакто я сбърка с монахиня, той се отнасяше твърде почтително към нея. Благородството му изискваше да знае истината. Или поне отчасти. И все пак тя не бе готова да му разкрие истината.
— Защо твърдиш, че не е подходящо за мен?
В главата на Линк се бореха противоречиви мисли. Кери му се струваше по-съблазнителна от всяка жена, която беше държал в прегръдките си. Не му се удаваше да си представи тази млада, изключително красива жена като монахиня. Приятният допир на тялото й, начинът, по който на няколко пъти бе посрещала целувките му, някак отхвърляха мисълта за онези същества в черни одежди, потърсили уединение в килиите на някой манастир. Познаваше добре хората в бедните квартали, където царяха пороците и престъпността, и почти винаги първите му впечатления бяха верни. И в този случай бе готов да се закълне, че е прав.
— Не ми приличаш на монахините, които съм виждал.
— Монахините по нищо не се отличават от останалите жени.
— А дали носят бикини?
— Аз… — Кери се изчерви. — Харесвам луксозното бельо. Подобно увлечение не е грях. Нали съм жена?
Линк не се нуждаеше от това напомняне. Тя наистина бе жена. Усещаше го с всяка фибра на тялото си.
— Не ми приличаш на светица.
Кери се вцепени от обидата, но той я притисна още по-плътно.
— Не искам да кажа, че не си порядъчна. Просто адски… — замълча за миг, понеже трудно намираше думите. — Исках да кажа… Не ти ли е минавало през ум, че трябва да родиш деца? Държиш се прекрасно със сираците. Не мечтаеш ли за собствени деца?
— Да — искрено отвърна тя.
— А за… съпруг?
— Да — тихо промълви Кери.
Чудеше се дали Линк чувства колко силно тупти сърцето й. Отговорът й бе искрен. Но никога не беше желала така силно да има мъж, както сега. Спомни си колко усилия положи, за да не отвърне на целувките му; милувките му бяха и нежни, и властни. Сигурно за всяка жена би било върховно преживяване да се отдаде на този мъж.
— Мислила ли си, че би могла да се любиш?
Кери кимна и потърка нос в къдравите косъмчета на гърдите му.
— И си се питала какво ще почувстваш?
Кери стисна устни, за да потисне изпълнения с копнеж стон.
— Естествено.
— Ако попаднеш на подходящ мъж, това би ти доставило удоволствие. — Линк прокара пръсти през косата й. — Огромно удоволствие.
Кери усещаше, че се разтапя, и не посмя да отговори от страх гласът й да не я издаде.
— Не ти ли е любопитно?
— Да.
— А не мислиш ли, че би било жалко, ако не опиташ? — изрече с пресипнал глас той.
Най-сетне Кери се осмели да прошепне:
— Все още не съм дала обет.
— Какво? — Линк трепна неволно.
— Казах…
— Чух добре. Какво означава това?
Дъхът му беше горещ, както и разперената ръка, която изгаряше гърба й. Изкуши се да си признае истината. Не се съмняваше обаче, че секунда след като думите излязат от устата й, той ще изгуби контрол. Тя самата тръпнеше и чувстваше болка от желанието, което изпитваше. До какъв ли екстаз биха стигнали, ако…
Не. Не биваше да забравя деветте деца. Животът им бе в нейните ръце. Трябваше да се отрече от всичко, за да оцелеят. Нито тя, нито Линк имаха право да се разсейват дори и за миг. Ако сега се оставеха на страстта, щяха да настъпят усложнения, а навярно и двамата щяха да страдат.
Кери не би се отдала лекомислено на някой мъж. А Линк ясно бе дал да се разбере, че за него преживяването означаваше само едно — удоволствие. Взаимно, споделено, но краткотрайно. Затова внимателно подбра думите си, преди да отговори.
— Това означава, че все още не съм решила какво да върша през останалата част от живота си.
Изрече самата истина. Нямаше планове за бъдещето. Единствената й мисъл бе да откара децата на сигурно място в собствената си страна.
Долови тежката въздишка, която се отрони от гърдите на Линк, а заедно с нея и стаеното огромно напрежение. Чувстваше се неловко, че Линк безмълвно се съобразява с желанията й, а тя не смее да му разкрие истината.
Лежеше в прегръдките му, но вече чувстваше настъпилата промяна. Скоро през клоните над главите им започна се процежда сивкава светлина. Те се ослушаха напрегнато и доловиха раздвижване откъм лагера на войниците. Миризмата на кафе и храна още повече засили глада им. Усетиха движението из джунглата, но никой не дойде близо до тях. Най-после долетя дългоочакваният рев на двигателите.