— Едно питие — изрече с пресипнал глас.
Смаяна от постигнатото, Кери едва не падна от столчето. С поредно усилие на волята се усмихна палаво. И не отмести очи от неговите, докато барманът им наля от силната местна напитка. Наемникът невъзмутимо бръкна в джоба на панталона си и извади две банкноти. Барманът ги прибра и се отдалечи. Мъжът взе чашата си, наклони я подигравателно към Кери и я гаврътна.
Кери вдигна своята. Мислено отбеляза колко е мръсна, но се опита да не мисли за това. Приближи я до устни те си и отпи малка глътка. Алкохолът имаше вкус на силен дезинфектант. С невероятно усилие тя се сдържа да не го изплюе в грубото красиво лице на наемника. Усети бликналите сълзи, но ги възпря. Очите на мъжа подозрително се присвиха, а от това към скулите сякаш плъзнаха ситни бръчици.
— Не си пияч. Защо си дошла тук?
Кери се престори, че не разбира английски. Усмихна се, отново сложи ръката си върху неговата и сведе глава. Косата й се разпиля по голите рамене.
— Харесваш ми.
Той изсумтя безучастно и бавно затвори очи. Кери изпадна в паника. Уплаши се да не е припаднал.
— Хайде да тръгваме.
— Да тръгваме? Не мога, по дяволите! Обясних ти, че нямам време.
— Моля те! — повтори обезумяла Кери и облиза устни.
Мъжът впи мътен поглед в подканящите начервени устни. Сякаш едва сега замъгленото му съзнание възприе недвусмислената покана, съблазнителната поза, а и младостта на тялото, което му се предлагаше. Заоблените гърди, тъй близо до него, бързо-бързо се повдигаха и отпускаха под евтината дреха; нямаше откъде да знае, че причината е в страха на Кери, че мисията й ще се провали.
Не знаеше дали да се радва на страстта в очите му, или да се бои от нея. Мъжът потърка с ръка бедрото си и тя беше сигурна, че се кани да я докосне. Несъзнателните му жестове показваха засилващата се възбуда. Кери искаше точно това, но в същото време се и ужасяваше. Играеше си с огъня. Ако не внимаваше, нищо чудно да загуби контрол над ситуацията.
Все още разсъждаваше, когато той протегна ръка и я стисна за шията. Не бе подготвена и не успя да се предпази. Мъжът я свали от столчето и я притегли към себе си. Тя неволно се притисна към него, нещо твърдо опря в слабините й — навярно дръжката на пистолета.
Преди Кери да се осъзнае, устата на мъжа покри нейната в жадна, пламенна целувка. Бакенбардите му одраскаха нежната кожа около устните й, но усещането не беше неприятно. Инстинктивно се мъчеше да му се противопостави, но разумът надделя. Нали искаше да мине за проститутка, която си търси клиент. Не биваше да го отблъсква, рискуваше да събуди подозрение. Наложи си да се отпусне.
С мъка се сдържа да не се възпротиви, ала възбудата, обхванала мъжа, заплашваше да погълне и нея. Непознатият я атакуваше диво, страстно. Обгърна с ръце талията й и продължи да я целува, като я притегляше все по-близо до себе си, додето гърбът й се изви тъй болезнено, че тя едва си поемаше дъх.
Сякаш измина цяла вечност, докато отлепи устни от нейните и ги впи в нежната шия, пулсираща под напора на бушуващите противоречиви чувства. Кери неволно отметна глава назад и ето че вторачи очи във вентилатора, висящ от тавана. Гледката просто я зашемети. Перката се въртеше в бавни, стесняващи се кръгове и когато достигнеше центъра на този влудяващ вихър, заплашваше да избухне. Обхваналото я безсилие обаче й пречеше да откъсне очи и с това да предотврати експлозията.
Войникът плъзна ръце надолу. Едната смело галеше хълбока, а другата — гърдата й. Кери понасяше милувките, но вече се питаше дали ще събере достатъчно сили да овладее положението. Мъжът измърмори нещо толкова вулгарно, че тя цяла настръхна. Усети отново парещия допир на устните му, сетне дрезгав, натежал от вълнение шепот:
— Добре, мадам, вече имаш клиент. Горе ли ще се качим? Хайде, да не губим време.
Мъжът залитна, а Кери се притисна до него, за да запази равновесие.
— Отиваме у дома — каза тя на испански.
— У вас? — проточи озадачен непознатият.
— Да, да…
И без да му даде възможност да спори, Кери грабна една от брезентовите торби. Беше толкова тежка, че едва не й изкълчи ръката. С мъка я повдигна и преметна кожения каиш през рамо.
— Зарежи тия глупости. Мога и сам…