Това бяха последните думи, които размениха, преди Кери да засенчи очи от яркото слънце и да го извика по име. Очевидно нейните нерви бяха не по-малко опънати от неговите.
— Затова ти плащам, господин О’Нийл. Да даваш идеи.
— Трябваше да ме провериш, преди да ми предложиш работата.
Кери не успя да възрази. Стисна устни и се взря в бързата вода.
Защо в нейно присъствие той изглеждаше като свиреп звяр? Децата се бяха втренчили в него, сякаш непрестанно се питаха дали той е по-страшен, или опасностите, които ги дебнеха на всяка крачка.
— Ще ме оставите ли да помисля? — Линк прокара пръсти през мократа си от пот коса.
Мостът бе отбелязан ясно на картата, но придошлата река явно го бе отнесла. Камионът бе спрял там, където пътят изчезваше в тъмната бушуваща вода. Децата стояха на брега и очакваха от него отговорите, които той не можеше да им даде. Джо се наслаждаваше на затруднението — устните му бяха изкривени в самодоволна подигравателна усмивка. А Кери очевидно оставяше на него да намери решение. Както изтъкна, плащаше му, за да го стори. Щеше да му се наложи да спечели всеки цент от петдесетте хиляди долара.
Линк прехапа устни и се вторачи в реката. Отиде до камиона, разрови багажа в каросерията и се върна при групата.
— Трябва да се разберем — обърна се той към Кери.
— Измисли ли нещо? — Тя се изправи, нареди на децата да не се приближават до реката и го последва.
— Моля те да ме изслушаш, без да ме прекъсваш. Предлагам ти да натоварим децата, да се върнем обратно и да се оставим в ръцете на първите войски, на които попаднем. — Тя не избухна и той продължи: — Без значение е дали ще бъдат войници на президента, или бунтовници. Ще заложим на суетата им, като им обясним колко хуманен жест биха извършили, ако ни помогнат. Ще им обещаем да защитим каузата им пред света. — Сложи ръце на раменете й и тя почувства, че дълго е премислял решението. — Кери, децата са гладни, а храната свърши. Останали сме почти без вода и не е сигурно дали ще намерим. Не знам как да мина през реката, без да рискувам живота на всички. Нямаме бензин. Дори и да стигнем до мястото на срещата, откъде си сигурна, че този господин Хендрин ще е там, за да ни вземе? — Видя, че очите й потъмняват и побърза да добави: — Нагърбила си се с благородна задача. Наистина ти се възхищавам. Но, надявам се, ще признаеш, че планът не е особен добър… — Усмихна й се мило. — Какво ще кажеш?
— Ще кажа, че ако не си махнеш ръцете от раменете ми, ще забия коляно в слабините ти — отвърна Кери с равен и спокоен глас и въздъхна дълбоко, без да го изпуска от поглед.
Усмивката застина на устните му. Лицето му придоби комично изражение. Веднага отпусна ръце до бедрата си. Кери сковано се обърна и се отдалечи. Но бе изминала само няколко крачки, когато Линк се хвърли, хвана я за колана на панталона и ядосано я задържа.
— Една минута — изкрещя той и я завъртя към себе си. — Нито една моя дума ли не стигна до съзнанието ти?
— Чух всичко и то издава единствено собственото ти малодушие — отвърна тя, опитвайки напразно да се отскубне.
— И няма да се откажеш?
— Не! След като прекосим реката, до границата има само няколко километра.
— Може да се окаже, че са хиляда.
— Обещах на децата, че ще ги заведа при семействата, които ги очакват в Щатите, и ще го направя — с или без твоята помощ, господин О’Нийл. А ако ни изоставиш сега, няма да видиш нито цент от щедрото възнаграждение.
— Загрижен съм по-скоро за живота си, отколкото за парите.
— Предоставя ти се възможност да запазиш и двете, ако ни помогнеш да стигнем до самолета, вместо да се предаваш на партизаните. Какво стана с опасенията ти, че ще ме застрелят или изнасилят? Нима наистина смяташ, че ще помоля за «услуга» когото и да било?
— Повечето от тях, независимо от коя страна на фронтовата линия са, произлизат от католически семейства. Вярата ти ще те пази.
— Тя не ме опази от теб!
— Мери си приказките! — Лицето му се вкамени и преди Кери да се разкае за думите си, той хвана раменете й.
— Извинявай. Не биваше да говоря така.
— И аз мисля същото.
Отблъсна я, но Кери остана с впечатлението, че го стори, за да си спести неудобството, а не от загриженост за съдбата й.
— Не се самозалъгвай — заяви той с глас, който трепереше от страст. — Ако не съм те докоснал, това не означава, че не ми е минавало през ума. Напротив. Щом предлагаш съблазнителното си тяло на някой мъж, трябва да приемеш и последиците. Не се надявай да те пощадят, водени от скрупули.
— Тогава защо ми предлагаш да се предадем на войниците? — Кери бавно вдигна глава, докато очите им се срещнаха.