— Колко е разстоянието до границата?
— Около километър и половина.
— Ще стигнем навреме.
Планът беше самолетът да кацне по обяд. Надяваха се, че ако наблизо има войници, те ще спят, защото тогава горещината бе непоносима.
— Адски ми се ще да знам какво ще правим, след като се доберем до мястото на срещата. — Уморената въздишка на Линк издаваше съмнение в успеха.
— Ако не сме в състояние да се качим на самолета, без да рискуваме живота на децата, просто ще се промъкнем през границата. — Кери се хвана за първата хрумнала й идея като удавник за сламка.
— А после? — нетърпеливо попита Линк. Отвори зачервените си очи и се втренчи в нея. — Разликата не е голяма. Джунглата се простира с километри. Един Бог знае къде е най-близкото селище. А и съседната страна не желае бежанците от Монтенегро да обременяват допълнително тежкото й икономическо състояние. Ще се увериш, че са негостоприемни, дори враждебно настроени. Ако все пак съумеем да ги накараме да дадат политическо убежище на децата, какво ще стане с нас? Откъде ще намерим храна, вода и подслон за през нощта?
— Значи мислиш… — Кери се ядоса от мрачните му предположения.
— Шшшт!
Джо скочи на крака и напрегна слух. След миг им хвърли предупредителен поглед и тихо запълзя напред. Кери се опита да го задържи, но Линк я стисна за китката и я дръпна. Когато тя понечи да каже нещо, той завъртя отрицателно глава. Джо изчезна в дебелите зелени сенки.
Очакването сякаш продължи безкрайно. Линк се изправи и се взря в джунглата. Кери се почувства безполезна. Молеше се децата да не се събудят и да не се разшумят. След около минута Джо изникна от дърветата. Зад него вървеше някакъв партизанин. Кери моментално го разпозна и се втурна към него, без да обръща внимание на Линк, който се помъчи да я спре.
— Здравей, Хуан! — поздрави го на испански тя.
— Сестро! — отвърна й почтително на родния си език момчето.
Линк се присъедини към тях. Вече се бе отпуснал. Партизанинът изглеждаше както всички останали, но беше много млад, може би на не повече от шестнайсет години. Чертите му все още не се бяха превърнали в сурова маска, макар че бе непрекъснато нащрек като истински войник. Двамата с Кери заговориха бързо. Момчето изучаваше подозрително Линк и Кери му обясни кой е той.
— Донесъл е два автомата. Само толкова е успял да измъкне.
Кери потрепери, когато Хуан връчи оръжието на Линк и Джо.
— В идеално състояние са — отбеляза Линк.
— Имате ли нужда от патрони? — Бунтовникът му подаде няколко пълнителя.
— Благодаря.
— Няма нищо — отвърна младежът на испански.
— Разбери дали хората му знаят за нас и за намеренията ни.
— Не — обясни Кери, след като преведе на Хуан и чу отговора му. — Тъй като камионът е на редовната армия, смятат, че сме неопитни войници или пък се мъчим да дезертираме и търсим партизанска група, към която да се присъединим. Решили са да ни преследват, докато ни открият.
— Точно от това се страхувах. — Линк хапеше долната си устна. — Попитай го какво би се получило, ако обясни на командира си каква е мисията ни.
Войникът изслуша превода, поклати енергично глава и бързо отговори. Кери предаде думите му на Линк.
— Според него едва ли ще ни убият, но ще използват полета за собствени цели. Твърди, че единствената ни надежда е да се качим незабавно на самолета. Той самият ще се помъчи да отклони своята част от мястото, определено за кацане.
— Не осъзнава ли, че някои от хората му може би ще загинат, ако се опитат да ни спрат?
— Някои заслужавали да бъдат убити — предаде Кери.
— Бих оценил всякаква помощ от твоя страна, приятелю. — Линк подаде ръка и младият мъж важно се ръкува с него.
Изречението не се нуждаеше от превод. Кери предложи Хуан да събуди сестрите си и да се сбогува с тях. Младежът пропълзя до дървото, където спяха момичетата. Чертите на лицето му омекнаха, докато се взираше в тях. Направи знак на Кери да не ги безпокои. Измърмори й нещо с насълзени очи. После погледна още веднъж спящите момичета, кимна им безмълвно за сбогом и потъна в джунглата.
— Какво каза?
— Не желаел последният спомен на сестрите му да бъде от раздялата. — Кери избърса сълзите си. — Наясно е, че едва ли някога ще се видят отново. Иска да започнат нов живот в Щатите. Поръча ми да им предам, че е готов да умре за свободата на родината си. Ако повече не се срещнат, мечтата му е да са спокойни, че е намерил смъртта си щастлив, понеже са в безопасност в Америка.