Замълчаха и дълго време никой не помръдна. Всякакъв коментар относно жертвата на младия войник бе излишен. Думите, колкото и поетични да бяха, щяха да бъдат недостатъчни и банални. За да се отърси от потискащите мисли, Линк се обърна към Джо.
— Знаеш ли как да си служиш с това? — попита той момчето, стиснало автомата с две ръце.
И тутакси се зае да го научи на основните неща. През това време Кери будеше децата и ги молеше да пазят тишина. Даде им да пият прясна вода и им обеща, че в самолета ще се нахранят. Беше сигурна, че Джени и Кейдж са се погрижили да натоварят храна.
Най-сетне всички събраха оскъдните си лични вещи и се отправиха към близката граница. Кери настоя да носи Лиза, понеже освен мачетето, сега Линк държеше и автомата.
Когато се добраха до просеката, наближаваше единайсет часа. На мястото бе изорана широка бразда, за да личи границата, която отделяше Монтенегро от съседната страна. Между зелените стени от дървета изчистеният терен бе приблизително с ширината на футболно игрище.
— Тук трябва да кацне. — Кери посочи към браздата. — Останаха в прикритието на дърветата, но виждаха добре просеката. — Ще се приближи до онази наблюдателна кула и ще обърне.
— Тогава да се придвижим напред. — Слънцето грееше срещу тях и Линк наблюдаваше околността с присвити очи. — Предай на децата да се крият зад дърветата.
— Забеляза ли нещо?
— Не, но ми се струва, че не сме сами. Да вървим.
Тръгнаха успоредно на границата. Внимаваха да не излизат от джунглата. Стигнаха до наблюдателната кула и Линк ги спря.
— Ще чакаме тук. — Той си погледна часовника. — Би следвало скоро да се появят. — Припомни на Кери колко е важно децата да схванат, че трябва да бягат приведени, ако стрелят по тях. — В никакъв случай да не застават неподвижни. Искам на всяка цена да разберат колко е важно.
Приготвиха децата и Линк дръпна Кери настрана. Седнаха на известно разстояние от тях, за да не ги чуват какво си говорят.
— Има още петнайсет минути. — Линк отново си погледна часовника.
— Кейдж ще дойде — уверено заяви Кери.
— В крайна сметка кой е този Кейдж Хендрин?
— Нали ти казах, от Тексас е и е брат на мисионера, застрелян от войниците на президента преди няколко години.
— Всичко това ми е известно. Но… какъв ти е на теб?
— Съпруг на моя приятелка. — На Кери й се стори, че долови в тона му ревност.
— В какви отношения бяхте, преди да се ожени за приятелката ти? — продължи да я разпитва той.
— В никакви! Дори не се бях срещала с него. Запознах се първо с Джени чрез фондацията «Хендрин».
Линк извърна глава и се втренчи в пространството пред себе си. Не коментира получената информация, но отпусна здраво стиснатите си зъби.
— Двамата с теб ще придружаваме децата — рязко смени темата той. — Ще можеш ли да носиш Лиза?
— Естествено.
— Дори и на бегом?
— Ще се справя.
— Аз ще бъда до теб. Джо ще остане тук, докато се качите.
— Защо? — попита тревожно Кери.
— За да ви прикрива, ако започнат да стрелят по вас.
— О!
— Щом се качите на борда, ще се върна да го взема.
Никой от двамата не спомена факта, че Линк ще е изложен на стрелбата повече от всеки друг. Високата му фигура беше добра мишена, а и щеше да му се наложи да измине разстоянието няколко пъти.
— Вземи това.
— За какво ми е?
Внезапно пребледняла, Кери се вторачи в пакета с филмите, които й подаде.
— Ако нещо се случи с мен, да се запазят поне те. Изпадал съм в доста трудни ситуации, но на подобна опасност не съм се излагал.
— Но кутиите даже не са отворени — недоумяваше Кери.
— Напротив. Лентите се използвани. Нарочно смених опаковката, за да изглеждат като нови. Никой няма да се усъмни, ако… Ако случайно те хванат.
— Не искам да ми ги поверяваш, Линк. Може би…
— Виж, ако ме уцели някой куршум, дай филмите да се проявят и да ги публикуват.
— Не ми говори така!
Линк свали кърпата, която бе вързал на челото си, и я уви около шията й.
— Навремето, преди да отиде на бой, всеки рицар е оставял нещо за спомен на своята дама на сърцето.
— Моля те — изрече тя през сълзи. — Не издържам. Отказвам да говоря и да мисля за подобни неща. А и отново долавям насмешка в гласа ти.
— Тъкмо обратното. Признавам, че ми идваше да те удуша още щом се събудих и установих как ловко си ме отвлякла за работа, която не исках да върша. Но наистина ти се възхищавам, Кери. Държа се мъжки в моменти, когато би могла да бъдеш страшно досадна. Ако по-късно не ми се удаде възможност да ти кажа…