— По дяволите!
Сега ги обстрелваха и от двете страни. Едно от децата се препъна и падна. Линк изтича до него, вдигна го и с няколко крачки се приближи до вратата на самолета.
— Ранен ли е Майк? — извика Кери през воя на мотора и непрестанната стрелба.
— Мисля, че просто падна. Влизай в този проклет самолет!
Някой грабна Лиза от ръцете на Кери и я вкара вътре. Линк бутна Майк към нечии протегнати ръце, които изтеглиха на борда изплашеното момченце с мътни вадички по прашното личице. Вече всички деца бяха в самолета, с изключение на Джо, който със стрелбата си здравата притесняваше бунтовниците и им пречеше да се покажат. Но патроните му скоро щяха да свършат.
— Влизай в самолета! — повтори Линк на Кери.
— Но ти и Джо…
— За Бога, недей да спориш с мен сега. — Явно мъжът в самолета беше на същото мнение. Кери се противеше, но той я дръпна. — Ако нещо се случи с мен, на всяка цена ги изведи оттук — изкрещя Линк на русия мъж.
— Не! — изпищя Кери.
Линк се вторачи в нея, после се завъртя рязко и хукна към дърветата, като пътем започна да стреля.
— Какво става? — попита Кейдж Хендрин. — Защо не се качи?
— Отиде да вземе последното дете. Момчето остана, за да ни прикрива.
Кейдж кимна с разбиране. Наблюдаваше мъжа, който тичаше на зигзаг през просеката. Не знаеше кой е, но дойде до заключението, че е герой. Или глупак.
— Трябва да излитаме, Кейдж — обади се пилотът от кабината.
— Не! — Кери сграбчи Кейдж за ръкава. — Самолетът няма да излети без тях.
— Изчакай малко — отвърна Кейдж на пилота, след като зърна решителността, изписана върху лицето й.
— Някой от тези лунатици може да ни уцели. А другите пък се приближават с джиповете…
— Още трийсет секунди — настоя Кейдж, макар да знаеше, че пилотът е прав. — Има още двама пътници.
Линк падна на земята и Кери изпищя.
— Нищо му няма — увери я Кейдж. — Просто се пази.
Линк изкрещя на Джо да тръгва към самолета и продължи да стреля във всички посоки, за да го прикрива. Момчето почти бе стигнало до мястото, където Линк лежеше, когато левият му крак се огъна и то се свлече на земята.
— Не! — изрева Кери.
Помъчи се да скочи, но Кейдж я хвана за раменете и й попречи. В този момент няколко куршума се забиха в корпуса на самолета. Не го повредиха, но усилиха безпокойството на Кейдж. Мисията щеше да бъде успешна само ако спасяха децата. Струваше ли си да ги жертват заради двама души, които явно искаха да умрат? Наблюдаваше как Линк пълзи към момчето, забило лице в праха. Видя ги, че си говорят, и успокои Кери:
— Жив е.
— О, Боже, не му позволявай да умре! — молеше се тя, а по лицето й се стичаха сълзи.
— Кейдж, те блокират пистата с джиповете — изкрещя пилотът.
Децата плачеха от ужас.
— Кери, трябва да тръгваме — каза Кейдж.
— Не. Не можем да ги оставим.
— Не е изключено всички да умрем, ако…
— Абсурд! — Тя се бореше да се откъсне от него. — Излитате без мен.
— Знаеш, че е невъзможно. Децата се нуждаят от теб.
Кери изхлипа, когато Линк се подпря на коляно. Видя го как хвана Джо под мишниците и бавно го изправи. Момчето не беше в състояние да се задържи. Левият му крак се люлееше. Линк успя да преметне едната му ръка през рамото си и тръгна заднишком към самолета. Отвред ги обсипваха с куршуми. От земята се вдигаха малки облачета прах. Предвкусвайки победата, бунтовниците напуснаха прикритията си и се затичаха през просеката, без да престават да стрелят.
— Кери…
— Не, Кейдж! Самолетът няма да мръдне оттук!
— Ти не разбираш…
— Линк! Линк! Бързо! — крещеше тя, свила ръце на фуния пред устата си.
Линк стреля, докато патроните свършиха. После изруга злобно, хвърли автомата, с едно движение вдигна на ръце Джо, сякаш беше бебе, и хукна към самолета.
— Идват! — изкрещя Кери.
— Тръгвай бавно — нареди през рамо Кейдж на пилота.
Наведе се и протегна ръка. Кери видя болезнената гримаса на Линк секунди преди да забележи червеното петно отпред на ризата му. Беше прекалено пресипнала, за да издаде някакъв звук, но отвори уста и изстена тихо. Макар и ранен, Линк бягаше, озъбен от напрежение. Довлече се до вратата на самолета и положи нечовешко усилие да подаде Джо на Кейдж, който хвана момчето за яката и го изтегли. Без да обръща внимание на болката, момчето пропълзя, за да освободи място. Самолетът вече набираше скорост и на Линк му се наложи да се затича, за да се движи успоредно на вратата.