— Не!
Кери се наведе, за да вдигне втората торба, и забъбри на испански — объркано обяснение за това колко коварни били крадците и за вероятността оръжията да попаднат в ръцете на врага.
— Стига си дрънкала. Нищо не разбирам. По дяволите! Нямам време.
— Ще се върнем бързо.
Когато отново се наведе да му помогне да нарами последната торба, забеляза, че е заковал поглед в разтвореното деколте на роклята й. Изчерви се, но му се усмихна кокетно. Хвана се за него и притисна гърди към ръката му, както беше виждала да правят проститутките. Той безмълвно се подчини. Залитайки, взеха да си пробиват път през тълпата, изпълнила заведението. Пияният войник на няколко пъти се препъна и едва не я повали на земята, но по някакво чудо тя запази равновесие въпреки огромния товар. Непознатият бе преметнал през рамо двете торби, ала сякаш не усещаше тежестта им.
На крачка-две от вратата някакъв войник налетя на момичето и я стисна за ръката. Направи й неприлично предложение на испански. Кери поклати глава и разпери длан върху гърдите на наемника. Войникът беше готов да спори, но забеляза яростното проблясване в очите на съперника и благоразумно се отказа. Кери се поздрави за подходящия избор. Нейният «избраник» без съмнение всяваше ужас и у най-страховитите главорези. Докато излязат от кръчмата, повече никой не ги закачи.
Най-сетне се озоваха навън. Кери с радост и облекчение си пое дъх. Тропическият въздух беше влажен, но свеж. Проясни главата й. Искаше й се да изрече: «Слава Богу, всичко свърши.» Ала си даваше сметка, че трудностите тепърва предстоят. Отвличането на непознатия бе лесна работа в сравнение със следващата стъпка.
Довлече залитащия мъж до камиона, паркиран под гъстата сянка на бадемово дърво. Подпря го отстрани на каросерията и отвори вратата. Превозното средство, което някога бе принадлежало на търговец на плодове, сега носеше държавния герб. Кери качи на седалката мъртвопияния си спътник и затвори вратата, преди да е успял да падне. После погледна плахо през рамо и без да губи време, се зае с торбите. Една по една ги прехвърли в каросерията, сетне поспря за миг, колкото да пропъди слабостта, обхванала крайниците й. Очакваше да чуе изстрели, куршуми да пронижат тялото й. Та нали в Монтенегро първо стреляха, а след това задаваха въпроси.
Метна платнището върху торбите и се качи в кабината. Наемникът или не забеляза, че камионът принадлежи на редовната армия, или фактът не го интересуваше. Веднага щом Кери затвори вратата, той се нахвърли върху нея. Целуваше я с дива неутолена страст, сякаш дори бе успял да изтрезнее в кратките мигове, прекарани навън в хладната нощ. Бе дошъл тук, помамен от недвусмисленото обещание, изречено от тази невероятно красива млада жена, и нямаше да я остави да му се изплъзне. Изпиваше устните й, галеше тялото й, тръпнеше в очакване да разпали и у нея изгарящото го желание.
— Моля те — прошепна тя и лекичко отблъсна ръцете му.
— Какво има?
— Имай търпение. Отиваме у дома. Ето, тръгваме.
Кери бръкна в джоба си и извади ключа. Запали двигателя, като се мъчеше да не обръща внимание на мъжа. Той я хапеше по врата, изричаше някакви думи, долепил устни току до ухото й. Сетне впиваше зъби в кожата й, простенваше при всеки нов отказ.
Когато за миг успя да се изтръгне от желязната прегръдка, младата жена направи ловка маневра и ето че потеглиха. Зад тях паянтовата сграда на кръчмата сякаш вибрираше от шумния смях и гърмящата музика. Противно на опасенията си Кери не чу нито викове, нито стрелба.
Изкушаваше се да прекоси града на загасени фарове, но реши, че ще събуди излишни подозрения. Та нали караше военен камион. Освен това съществуваше опасност да налети на някоя дупка или неразчистени купища развалини. Включи фаровете. Те осветиха ограбените магазини, порутените къщи — все следи от безсмислената жестока война. Дори в тъмното столицата представляваше жалка гледка.
Часове наред Кери бе обмисляла как да се измъкне от града. Трябваше да мине през някой от контролно-пропускателните пунктове. След дълго проучване бе се спряла на най-оживения с надеждата проверката там да стане по-бързо.
Още веднъж се опита да повтори наум всички етапи от своя план, ала трудно успяваше да се съсредоточи. Кой знае дали под влияние на алкохола, или просто помамен от щедрите обещания, мъжът на седалката до нея все тъй мърмореше, че не разполага с време, но продължаваше да я целува страстно по шията и гърдите. Все по-настойчиво галеше краката й, плъзгаше ръце по извивката на ханша. Всяко докосване я караше да потръпва, а и да се пита дали ще успее да го държи на разстояние, когато изтрезнее напълно.