Кейдж отиде до ъгъла, където Линк се бе облегнал на стената. Изглеждаше по същия начин, както вечерта в бара, когато Кери го отвлече. Беше брадясал, дрехите му бяха мръсни, изпокъсани и окървавени. Без носната кърпа на челото непрекъснато му се налагаше да отмята назад косата си.
— Искал си да говориш с мен — рече Кейдж и седна до него.
— Спомена, че ще се обадиш на съпругата си. — Кейдж кимна. — Дали е възможно, когато кацнем, да ми дадат фотоапарат?
— Линк трябваше да изхвърли своите в реката, докато я пресичахме — обясни Кери. — Едва успяхме да спасим филмите.
Макар навремето да се впускаше в безброй рисковани начинания, Кейдж се взря сега в двамата с изненада и възхищение.
— Било е страхотно приключение — отбеляза той.
— Да — Кери смутено се вторачи в Линк. — Знаеш ли, реката…
— Нямам търпение да науча всичко, но и другите са не по-малко любопитни от мен. Защо не си починете, а после да ни разкажете? — Кери му се усмихна с признателност. — Какъв фотоапарат предпочиташ, Линк?
— Имаш ли молив?
Кейдж си записа марката.
— Ще се постарая да изпълня желанието ти — отвърна той и тръгна към кабината на пилота.
— Приятен човек — отбеляза Линк, когато останаха насаме.
— Невинаги е такъв, ако се съди по историите, които съм слушала да се разправят — засмя се Кери.
— Ами!
— Както ти обясних, запознах се с Джени чрез фондацията «Хендрин». Когато убиха Хал Хендрин, тя беше сгодена за него.
— За брата на Кейдж?
— Да.
— Мисионера?
— Точно така.
Линк тръсна глава.
— Тогава сигурно не съм бил на себе си. Как тъй не ми е направило впечатление!
— За страничен човек не е лесно да разбере. Джени е израснала с братята. Семейство Хендрин я осиновили, когато родителите й били убити.
— Едно голямо щастливо семейство, а?
— Да.
— Звучи ми доста неестествено. — Линк повдигна вежди и се ухили цинично.
— Не си прав. Отгледани са в порядъчен дом. Бащата на Кейдж е свещеник.
— Дете на проповедник, а? Нищо чудно, че веднага ми допадна. Обзалагам се, че е бил ужасен като малък.
— Докато Джени не се погрижи за него.
— Изгарям от нетърпение да я видя! — Въпреки умората и напрежението очите на Линк искряха дяволито.
— Заслужава си наистина да се запознаеш с нея, но се боя, че си останал с погрешно впечатление — засмя се Кери. — Джени е истинска дама. Двамата с Кейдж са силно привързани един към друг. Имат едно момченце и сега очакват второ дете. Затова не придружава Кейдж.
— Ако беше дошла, не виждам къде щяхме да я сложим.
Забележката на Линк насочи вниманието й към факта колко тясно е в самолета, макар да бяха махнали и седалките. Неизбежно бе да се докосват, а и да си припомнят миговете преди пристигането на самолета, целувката, която без малко не се превърна в последно сбогом.
— Не ти ли е удобно?
Линк я погледна изпитателно. Отначало реши, че е прочела мислите му, после осъзна, че е вперила очи в рамото му.
— Нищо ми няма — отвърна той напрегнато.
Кери потръпна при вида на кървавите петна по ризата му. Те й напомниха огромната опасност, на която бе изложен миг преди да излетят. Беше рискувал живота си. А тя едва ли щеше да успее да му се отплати за жертвите, които направи за нея и за децата. Знаеше обаче, че поне думите на благодарност не бива да премълчава.
— Линк?
Той не смееше да я погледне от страх, че този път ще даде воля на изгарящата го неудържима страст. Седеше със затворени очи. След като Кери произнесе нежно името му и сложи студената си суха длан на ръката му, той бавно ги отвори и обърна глава към нея.
— Да…
— Това, което извърши… — Гласът й секна и тя сведе очи. — Благодаря ти за всичко. Аз… — Не намираше подходящите думи. Не се сещаше какво да каже, за да не прозвучи като обяснение в любов. Съвсем неразумно изтърси: — Скоро ще ти дам обещания чек за петдесет хиляди долара.
Известно време Линк остана спокоен. Беше като затишие пред приближаваща буря. Сетне яростно изтегли ръката си изпод нейната. Искаше му се да й изкрещи да зареже парите. Пари! Нима мислеше, че те са всичко за него?
— Върви по дяволите!
— Моля?
— Чу ме добре.
— Не те разбирам.
— Да, наистина не ме разбираш.
— Защо ми се зъбиш? Просто се опитах да ти благодаря.
Кери усети, че и у нея се надига гняв. Не схващаше защо Линк не позволява на никого да се отнася мило с него. Май наистина беше безчувствен дивак.
— Смятай, че си ми благодарила, и никога повече не го споменавай.