— Дръж се, боецо! — окуражи го той.
За първи път, откакто се познаваха, Джо му се усмихна. Линк запечата усмивката му на лентата. Лекарят се качи в линейката, след като вкараха носилката. Когато се обърна, за да затвори вратата, видя раната на Линк.
— Трябва да се погрижим и за вас.
— По-късно.
Без да се замисля за рамото си, Линк завъртя обектива към вратата на самолета. Вътре Кери говореше с тих и нежен глас на децата, за да им вдъхне увереност.
— В началото всичко ще ви се стори съвсем различно, но не се плашете. Вие сте много скъпи на хората тук. Ще ви посрещнат с отворени обятия.
— А ти ще ни изоставиш ли? — попита малкият Майк.
— Не, ще замина чак когато се убедя, че сте щастливи в новите си семейства. Готови ли сме? — Осем главички кимнаха важно. — Добре. Да тръгваме.
Помагаше им, докато слизаха. Кейдж и Джени Хендрин придружиха малкото шествие до чакащия микробус. Кери се правеше, че не забелязва насочения към нея фотоапарат. Опита се да потисне обзелата я завист, когато Кейдж прегърна съпругата си и я целуна. Джени беше видимо облекчена, че Кейдж се е прибрал невредим. Той, от своя страна, се безпокоеше, че жена му е в напреднала бременност и се претоварва. Докато взаимно се убеждаваха, че тревогите им са напразни, любовта се излъчваше като ослепително слънце от тях. След като качиха децата в колата, Кери и Джени се прегърнаха.
— Мечтата ни се сбъдна — сподели Кери с приятелката си. — Благодаря ти за всичко. Не си пропуснала и най-дребните подробности. И двамата сте чудесни!
— Замълчи. Необходима ти е почивка и силна храна. По-късно ще имаме достатъчно време да приказваме. — После се обърна към съпруга си: — Кейдж, защо не се присъедините с господин О’Нийл към децата? Аз ще шофирам.
— Извинете, госпожо Хендрин — обади се Линк, — но аз смятам да взема такси до най-близкия хотел и…
— Тук разполагаме само с едно такси — обясни Кейдж и двамата с Джени избухнаха в смях. — Ако сега го повикаш и ти провърви, ще дойде да те вземе вдругиден. Освен това няма хотел, а само няколко мотела.
— Пък и аз не бих ви пуснала, преди да ви благодаря за помощта — намеси се Джени. — Влизайте вътре, защото в противен случай ще припаднем от горещината.
Линк не се опита да спори. Качи се отзад с Кейдж. Малката Лиза, на чието личице бе изписана несигурност, протегна ръчички към него. Линк я настани в скута си. Микробусът потегли към дома на семейство Хендрин.
— Кери, спрях репортерите, като им обещах, че ще излезеш с изявление за пресата веднага щом се посъвземеш.
— Благодаря ти, Джени.
— Естествено, оставаш у нас — добави гостоприемната домакиня.
— А децата?
— Взехме под наем каравани — отвърна й Кейдж. — Медицинските сестри ги чакат, за да ги прегледат, както изискват имиграционните власти. Ще са ни нужни два-три дни, за да уредим документите за осиновяване. Чак тогава ще пристигнат бъдещите им родители.
Кейдж изучаваше лицата, които го заобикаляха.
— Кои от момичетата са сестри?
Кери посочи Кара и Кармен. Кейдж им се усмихна и им обясни на испански, че техните нови родители вече са дошли.
— Чакат ви. Ще се запознаете с тях, когато се приберем у дома.
Малките момичета, неутешими след онова, което научиха за брат си, се държаха за ръце и наблюдаваха реакциите на Кери и Линк. Мъжът вдигна палци и им намигна. Децата веднага се разхилиха.
Къщата на семейство Хендрин и заобикалящата я земя направиха силно впечатление на Кери и тя не се стърпя да изрази възхищението си веднага щом завиха от шосето и минаха през портата.
— Благодаря ти — отговори Джени. — Кейдж беше започнал да подновява къщата, преди да се оженим. Оттогава сме свършили доста работа. Обожавам този дом.
В миналото Кейдж Хендрин се беше занимавал с търсене на нефт и все още твърдеше, че няколко от работещите сонди са негова заслуга. Но когато цените на суровината започнали да падат, се преориентирал към друг бизнес, дори към продажба на недвижими имоти и развъждане на телета. Притежаваше и конюшня, пълна с чистокръвни коне. Семейството живееше скромно не по неволя, а по свой избор, просто защото така се чувстваха по-спокойни.
До хамбара се виждаха три каравани. Преди микробусът да спре, Рокси Флеминг излезе от една от тях, последвана от съпруга си Гари.
— Това е Рокси — представи я Джени.
— Писа ми за нея — отвърна Кери…
Рокси, приятно закръглена и весела, щеше да връхлети върху тях, ако мъжът й не я бе спрял. Кейдж и Джени запознаха Кери и Линк със семейството. Рокси я слушаше вежливо, но разсеяно. Нетърпеливо се взираше в лицата на децата.