— Няма нищо — промърмори тя.
— Да, но Линк се страхува да си признае, че беше пиян — усмихна се злобно Кери. — Не съм го подмамила, а го изведох от кръчмата, защото не можеше да стои на краката си.
— И този факт те оневинява? — изкрещя Линк през масата.
— Помислих си, че е наемник — обяви пред заинтригуваните си слушатели Кери. — И всъщност е точно така. Ще му платя за изгубеното време и за преживените тревоги — добави с ожесточение. — Преди да му връчите медал за храброст, не би било зле да знаете, че не го е извършил от благородство. Трябваше да се съглася да му дам петдесет хиляди долара, за да не ни предаде на войниците на президента.
— Много добре ти е известно, че не по тази причина настоявах за възнаграждение. — Линк тръгна застрашително напред, сякаш се канеше да прескочи масата, за да стигне до Кери. — Парите бяха за филма ми, който съсипа. Горе-долу толкова ми струва. Но едва ли ще са достатъчни за онова, което ми се наложи да изтърпя през четирите дни, докато бях с теб. — Хвърли салфетката до чинията си. — Кейдж, смяташ ли, че ще те затрудня, ако те помоля да ме закараш до града?
— Не си заминаваш, нали? — Джени Хендрин скочи от стола.
— Боя се, че да, Джени.
Съпругата на Кейдж беше му допаднала още в първия миг. И в ранния следобед започнаха да се обръщат един към друг на малките си имена. Джени бе изискана, любезна и пряма, нежна и женствена, уравновесена — качества, които Кери Бишоп не притежаваше.
— Не мисли, че не оценявам гостоприемството ти.
— Няма да те пусна! — заяви властно Джени. — Не точно сега. — Всички се изненадаха от избухването й и я погледнаха въпросително. Жената се притесни и побърза да попита: — Нали днес направи снимки за репортажа си?
— Да — неуверено отвърна Линк.
— И след като Кери не желае да бъде интервюирана, ти получаваш изключителните права. Нали, Кери?
— Ами… да — плахо промълви Кери.
— Историята още не е приключила — продължи Джени. — Не ти ли се иска да снимаш децата, когато се срещнат с новите си родители? Пък и едва ли ще си отидеш, без да разбереш как се чувства Джо.
Линк разсъждаваше върху възможността да избира.
Джени беше права. Репортажът щеше да бъде по-добър, ако останеше докрай. Следобеда бе позвънил по телефона на няколко списания. Издателите проявиха нетърпение да се докопат до материала, като се надпреварваха да му предлагат по-висок хонорар. Пък и Бог му бе свидетел, изключителните права бяха «негови», независимо дали Кери му ги отстъпваше доброволно, или не.
Реши обаче, че не е в състояние да прекара под един покрив с нея дори и час. Или щеше да притежава тялото й, или щеше да я убие. И по съвсем различни причини се изкушаваше да извърши и двете неща. Равновесието между тях всеки момент можеше да се наруши. Леко накланяне на везните и хоп! — пълен провал.
— Не знам — заувърта той. — Смятам, че ще успея да намеря стая в града и…
— Ох!
Възклицанието на Джени прикова очите на всички. Държеше се за корема с две ръце и подкрепяше ценния товар, който носеше.
Девета глава
— Джени! — Кейдж изхвърча от стола си. Преди Линк и Кери да разберат какво става, той беше до нея, сложил ръце на корема й. — Да не би… Какво има?
— Мисля, че е спазъм — отвърна задъхано Джени.
— Сигурна ли си? Ами ако бебето е на път?
— Не. Не още.
— Седни, Джени — подкани я Кери и придърпа стола под нея.
— Нищо ми няма — жената се отпусна на стола. — Същото беше и преди да родя Трент.
— А аз умирах от страх — Кейдж прокара пръсти през косата си. — Да повикам ли лекар?
— Не. — Джени му изпрати въздушна целувка. — Не изпадай в паника. Съжалявам, че ви притесних — усмихна им се тя.
— Днес се преумори. Цял ден беше на крак — нежно я смъмри Кери. — Почивай си, а ние ще приберем масата.
Джени се опита да възрази, но тримата не й обърнаха внимание и започнаха да пренасят съдовете в кухнята. Кейдж се въртеше около жена си. След половин час Кери помогна на приятелката си да се качи на втория етаж. Никой не спомена нищо за заминаването на Линк. Дори и той самият се сети чак когато излезе на верандата. След малко дойде Кейдж и той повдигна въпроса:
— Аз наистина трябва да тръгвам. Престоят ми тук допълнително натоварва Джени.
— Да не съм чул повече подобно нещо. Можеш да останеш колкото желаеш, ако нямаш нищо против да спиш в една стая с Трент. Но те предупреждавам, че хърка.