Изруга безгласно, усетил, че се кани да изрече името на Кери. Опита се да изтрие и образа й, но не му се удаде. Не бе в състояние да забрави как изглеждаше тя, когато слезе за вечеря. Не очакваше да е толкова женствена. Предполагаше, че ще е облечена като монахиня. Тя обаче се появи в рокля от мека материя, която съблазнително прилепваше към крехкото й тяло. Полата се развяваше около босите й крака. Всеки път, когато се обърнеше, гърдите й се очертаваха ясно. Косата й блестеше на светлината на свещите. Устните й, леко начервени, изглеждаха сочни като узрели малини, готови да бъдат откъснати. Дотолкова съумя да вкуси от нея.
Отдаде дължимото на вкусно приготвената храна. Щом седна на масата, бе усетил колко силно се бунтува стомахът му, изпитал жестоките лишения на последните дни. Но всяка хапка сякаш бе с вкуса на Кери. Линк изстена тихо и почувства как страстта отново раздира душата му. Не можеше да си позволи да се отдаде на копнежа, разпалващ кръвта му. Не му оставаше нищо друго, освен да се помъчи да охлади желанието.
— Какво е усещането, когато те докосвам?
— Чудесно! — отвърна Джени.
Когато влезе в спалнята, Кейдж намери съпругата си в леглото. Първо отиде да погледне спящото дете и да се увери, че е сложено допълнително легло за Линк. Кери се бе настанила в гостната.
Кейдж се съблече набързо и се пъхна под завивките. Предстоеше му да намаже с лосион опънатата стегната кожа на корема на Джени. Бяха превърнали процедурата в нощен ритуал, който и двамата очакваха с приятно вълнение.
— Тази нощ бебето не мърда много — отбеляза Кейдж.
— Тя си почива след представлението по време на вечерята.
Откакто разбра, че е бременна, Джени твърдеше, че бебето ще е момиче. Мечтаеше си за руса дъщеря със светлокестеняви очи, която да допълни семейството им.
— Да, наистина.
— Какво искаш да кажеш?
— Не съм в състояние да преценя дали бе спазъм, или по този начин се опита да задържиш Линк.
— Намекът ти не ми харесва, Кейдж. — Джени свали ръцете му от корема си.
— Така си и мислех — засмя се съпругът, развеселен от обидената й гримаса. — Чувстваш се адски виновна. Иначе нямаше да се противиш толкова. — Нежно се приведе над нея и с целувка осуети намерението й да спори. — Трябва ли да ревнувам? — попита след миг.
— За какво?
— За това, че положи неимоверни усилия да убедиш Линк да остане под един покрив с нас.
— Все още не съм признала, че е така, но ако действително съм настоявала…
— Настоявала? Струваше ми се, че ще вържеш горкия човек за крака на стола, ако още веднъж настои да си замине.
— Е, аз продължавам да смятам, че негово «задължение» е да остане, за да снима сираците, когато се срещнат с новите си родители. А колкото до спазъма, не съм се преструвала.
— Силен ли беше? — Кейдж отпусна ръце и по красивото му лице се изписа загриженост.
— Не. Просто контракция, нищо сериозно.
— Сигурна ли си?
— Напълно.
Кейдж посегна към шишето е лосиона и изсипа малко от ароматната течност върху дланите си. Започна да я втрива в гърдите й с плавни, кръгови движения. Джени въздъхна и затвори очи. Кейдж се взираше с любов в нея.
— Как е възможно дори в напреднала бременност да си толкова хубава?
— Така ли мислиш? — Джени отметна русия кичур от челото му.
— Да.
— А смяташ ли, че Линк харесва Кери?
— Подозирах те в подобни намерения.
— МОЛЯ? — Джени се вторачи в съпруга с невинно изражение.
— Да се опиташ да ги събереш.
— За всички е ясно…
— Джени, не им се бъркай.
— Но те страшно се привличат.
— Няма що! Щяха да се сбият през масата.
— Навремето и ние понякога се държахме така. — Джени се опря на лакът. — И беше също на масата.
— Предавам се. — Кейдж втренчи стъписано в нея, а после се изсмя. — Страхотно тържество беше.
Прегърна я и сложи главата й на възглавницата. Целуваха се дълго. Когато най-сетне Кейдж отлепи устните си от нейните, очите на Джени блестяха. Но не се бе отказала да спори.
— Според мен се карат, понеже се мъчат да потиснат силното чувство, което е обхванало и двамата.
— Какво е обяснението на Кери?
— Мълчи си. Не ти ли се струва, че точно това е най-любопитното? Избягва да споменава името му, макар че след онова, което са преживели заедно, напълно естествено би било постоянно да си припомня подробности от изпитанието, и то свързани с безстрашния й помощник. Мъчи се да не го гледа, но днес на няколко пъти я хванах как го стрелка с очи. Линк не сподели ли нещо с теб, когато отидохте в гаража?