Сега Кери го наблюдаваше незабелязано от тъмния прозорец на втория етаж как се разхожда по терасата и пуши. Утешаваше се от мисълта, че и той не може да заспи. Тази нощ не само тя бе смутена. Разбира се, неговото състояние бе резултат не на някакви чувства, а на неудовлетвореното му желание да я притежава. Кери го бе съзряла да проблясва в златистокафявите му очи, преди да успее да го прикрие. Макар и враждебно настроен, Линк съвсем не беше безразличен към нея. Което ни най-малко не я успокояваше. Чувствата, които изпитваха, бяха несъпоставими. Той се бореше със страстта, а тя го обичаше.
Линк смачка цигарата си в едно сандъче с цветя и потърка очи с дланите си. Изглеждаше изтормозен. Стори й се, че го чу как измърмори някаква ругатня. Думите бяха тъй вулгарни, че й се прииска да са плод на въображението й.
Притаена в тъмното, тя продължи да го наблюдава. Видя как свали обувките, щедро предоставени от Кейдж. Неговите собствени бяха толкова корави от спечената кал, че семейство Хендрин настояха да ги изхвърли. После разкопча ризата си. Съблече я и я метна на някакъв стол. На рамото му се белееше превръзка. Дойде ред на колана. Металната катарама тихо издрънча.
Кери сподави изпълнения с копнеж стон, когато осъзна за какво се готви Линк. Нощта бе топла и тъмна. Само ниско на небосклона тънкият сърп на луната хвърляше бледа светлина. Слабият вятър бе горещ и сух като земята, върху която се носеше.
Време, тъкмо подходящо човек да поплува, особено ако усеща тялото си сгорещено и неспокойно.
Кери спря да диша. Вдигна ръка към гърлото си, за да се убеди, че пулсът й не е спрял. Равномерното туптене под пръстите й донякъде й възвърна самообладанието.
Продължи да се взира омаяна в движенията на пръстите му, които се мъчеха да се справят с упоритите метални копчета. Всъщност виждаше не пръстите, а ръцете и лактите му. В следващия миг Линк смъкна джинсите надолу. Когато стигна до коленете, остави панталоните да паднат на земята. Мекият плат се нагъна около глезените му. Той пристъпи и измъкна крака от дрехата.
Неспособна да откъсне очи, Кери продължи тайното наблюдение. Сега се увери, че Джени подбира бельото на Кейдж. Жените харесваха този вид слипове. Светлата материя приятно контрастираше на загорялото тяло на Линк.
Кръвта запулсира във вените й, когато забеляза, че Линк сложи ръце на кръста си. Пръстите му се плъзнаха под ластика…
Изглеждаше великолепно. Същински дивак от джунглата. Сурово и гордо мъжествен. Красив. Толкова красив, че бе мъчително да го гледа. Голотата му я прободе като меч в гърдите. Тя падна на колене и опря брадичка в перваза на прозореца. Не се засрами. Очите й смело се движеха по тялото му.
Линк се обърна и Кери зърна идеалната симетрия на гърба му. Широки мускулести рамене, тънка талия, прав хлътнал гръбнак, стегнати хълбоци. Наперената му походка развълнува и възбуди сетивата й. Бедрата му бяха стройни, прасците мускулести.
Още не беше му се наситила, когато той се гмурна плавно във водата. Почти не се чу плисък. Измина басейна по дължина и чак тогава се появи на повърхността. Постоя под трамплина, а след това отново заплува. Плъзгаше се по водата като змиорка. Ръцете му проблясваха на оскъдната лунна светлина.
Кери почувства как цялото тяло я боли. Гърдите й пламнаха. Покри ги с длани, за да овладее трепетното усещане, но не получи облекчение, а още повече се раздразни. Дори самият допир на нощницата я разтърсваше цяла.
Най-накрая Линк доплува до ръба на басейна. Разпери пръсти, стегна ръце, изтласка се и стъпи с единия си крак върху плочките. Изтръска водата от косата си, отметна глава назад и в тази поза застина за няколко секунди. После пръсна струйките, стекли се по ръцете и краката му.
Кери изстена. Когато Линк прокара длан по гърдите и корема си, усети да я залива гореща вълна. Затвори очи, преди мъжът да е завършил движението. Когато ги отвори, Линк си обуваше слиповете. Ластикът изплющя на талията му. Устата на Кери бе пресъхнала. Преглътна с усилие.
Линк се наведе и взе останалите дрехи, запъти се към задния вход на къщата и изчезна от погледа на Кери. Тя не се помръдна, докато не го чу да се качва и да затваря тихо вратата на стаята на Трент. Краката й бяха омекнали като разтопено масло, изпитваше слабост и цялата трепереше. Пропълзя до леглото. Изрита завивките. Не можеше да понася нищо да се докосва до кожата й. Или по-точно допирът бе толкова приятен, че предпочете да не си го позволи.
Каква беше тази болест? Тропическа треска, която чак сега се проявяваше? Или просто влечение към мъжа, когото обичаше?