Без да иска, Линк връхлетя при съпрузите, останали за малко насаме. Измърмори най-искрените си извинения и понечи да се измъкне, но Кейдж и Джени му извикаха да се върне. Седяха на кухненската маса. Кейдж бе разперил пръсти върху корема на жена си. И двамата се усмихваха лъчезарно.
— Влизай, не се притеснявай.
— Не желая да ви преча — измънка той и се почувства крайно неловко.
— Не ни пречиш — увери го Кейдж.
— Кейдж обича да усеща как бебето мърда.
— Дали е балерина, или футболист?
— Толкова малко знам за бебетата, че сигурно ще ми се смеете — стеснително се ухили Линк.
— Аз съм приготвил закуската — заяви Кейдж, свали ръка от корема на Джени и наля кафе на госта. — Какво ще хапнеш?
— Нямам претенции.
— Шунка с яйца?
— Звучи примамливо.
— Сок от портокал или грейпфрут? — предложи Джени.
— Предпочитам портокал.
— Никога ли не си бил сред деца? — попита го безгрижно Джени, вдигна каната и му напълни чашата.
— Не, до тази седмица.
— А ти самият нямаш ли деца?
Кейдж си прочисти шумно гърлото, но Джени не обърна внимание на тактичния му намек. Линк също сякаш не го забеляза. Държеше се доста разсеяно, като че ли се ослушваше за нещо.
— Не, никога не съм се женил.
— Аха.
Джени се усмихна доволно, което нямаше нищо общо с присъщото на бременните жени спокойствие, седна на стола и отпи от чая си. Кейдж се върна на масата, сложи чинията пред Линк и погледна с укор жена си, но тя нехайно извърна очи.
— Хайде, не чакай да те подканям.
— Много е вкусно. А къде са вашите чинии?
— Вече приключихме — отговори Джени.
— Моля да ме извините, че спах толкова до късно. Всички ли са станали?
— Промъкнах се рано и изнесох Трент — отбеляза Кейдж. — Не исках да те събуди. Семейство Флеминг и родителите ми заведоха децата в болницата при Джо.
— Включително и Трент?
— Вдигна такава дандания, че Рокси отстъпи — обясни Джени. — Пък и Сара настояваше да го вземат. Боя се, че свекърва ми и най-добрата ми приятелка ще го разглезят.
Не споменаха нищо за Кери. Линк се поколеба дали да не изрече името й, но предпочете да използва отсъствието й, за да зададе въпроса, който отдавна го тормозеше.
— По какъв начин се обвърза Кери с вашата фондация?
— Не ти ли е разказала? — попита Кейдж.
Двамата с Джени се помъчиха да скрият изненадата си.
Линк поклати отрицателно глава и загреба с вилицата от апетитните яйца.
— Дойде при нас — поде Джени — скоро след като приключи процесът срещу баща й. Преживя го много тежко.
— Какъв процес? — вилицата на Линк изтрака върху чинията. — Кой е баща й?
Кейдж и Джени се спогледаха.
— Утън Бишоп — произнесе Кейдж, сякаш името обясняваше всичко.
Което всъщност бе точно така. Линк бутна чинията настрана и скръсти ръце.
— Утън Бишоп? Неин баща?
Двамата кимнаха едновременно. Линк издиша тежко въздуха, който бе задържал.
— По дяволите! — възкликна той и завъртя невярващо глава. — Никога нямаше да се досетя. Сега си спомням, че имаше дъщеря. Не съм обърнал внимание на колко години е и как изглежда. Когато скандалът се разрази, бях в Африка.
— Баща й се опита да я предпази, доколкото бе възможно, но тя го изживя твърде болезнено.
— Естествено — кимна Линк.
Само преди няколко години семейството на Утън Бишоп бе подложено на нападки от страна на цялото общество. След дълга и безупречна кариера в дипломатическия корпус Бишоп бе отзован от Монтенегро, когато плъзнаха слухове, че се е облагодетелствал от политическите борби в държавата. Беше използвал информация, до която имаше достъп като посланик, за да натрупа пари. Когато аферата се разкри, всичките му тъмни сделки бяха разгласени по телевизията. Последва предварително следствие в Сената, а след това наказателен процес. Месец след произнасяне на присъдата Бишоп бе починал от инфаркт в затвора.
— Попитах веднъж Кери за детството й — изрече с пресипнал глас Линк. — Отговори ми, че е било чудесно.
— Да, преди трагедията — тъжно промълви Джени. — Навремето сподели с мен, че нещо се е пречупило у посланик Бишоп след смъртта на майка й. Страшно се променил.
— Знаела ли е за тайните му сделки?
— Не. — Кейдж поклати глава. — Подозирала, но не вярвала. Била потресена, когато разбрала, че баща й е печелел за сметка на хора, изпаднали в крайна бедност и нищета. Каза ни, че известно време го мразела. После изпитвала единствено съжаление към него. Нищо чудно, че пожела да се жертва, като замина за Монтенегро, за да изкупи греховете на баща си.