— Е, тогава аз бях не по-малко разстроен от Линк. — Кейдж приближи устни до ухото й и се усмихна на спомена. — Нищо не бе в състояние да ме спре. Същото се отнася и за Линк. Ако бях отказал да му дам пикапа, щеше да хукне да търси Кери пеша. — Той целуна жена си по врата. — Единственото ми желание е дивото преследване да доведе до добър резултат, както бе при нас.
Линк насилваше колата да извърши невъзможното. В главата му сякаш се въртеше единствено мисълта за убийство. Ругатните и обидните думи по адрес на измамницата Кери огласяха малката кабина на пикапа. Когато запасът му от скверни слова се поизчерпи, той започна да се упреква заради собствената си тъпотия. Какъв глупак е бил! Вероятно през цялото време му се е присмивала вътрешно. Измами го неведнъж, а два пъти. Първо се представи за проститутка, а после — за монахиня. Напълно противоположни превъплъщения, а той бе достатъчно наивен, за да й повярва.
Какво, по дяволите, му стана? Дали тропическа болест не му увреждаше мозъка? Дали Кери Бишоп не слагаше в манерката му лекарство, което замъгляваше съзнанието? Нима бе възможно той, Линк О’Нийл, да бъде така лековерен? Имаше достатъчно опит. Не бе момче, заслепено от страст, което не познава уловките на жените. Защо не прозря какво крие красивото лице на Кери Бишоп? Та тя съвсем не бе жертвоготовна смирена монахиня, а хитра измамница, потъпкваща всякакви скрупули, щом реши да използва някой мъж. На всичко отгоре беше продължила да се преструва, дори след като постигна целта си.
— Решила е да играе ролята си докрай — промърмори през зъби Линк. — За да си спаси кожата — обясни той на арматурното табло.
Какъв глупак! Да загуби разсъдък и съобразителност заради едно красиво лице и гъвкава фигура. Откакто напусна кръчмата с измамната дъщеря на Утън Бишоп, бе забравил основните си принципи по отношение на жените: да бъде безчувствен, пресметлив и предпазлив.
Пикапът заподскача по неравната пътека към пасището. Линк нямаше представа накъде върви, просто трескаво въртеше волана и натискаше газта. Смяташе, че и Кери едва ли е запозната добре с околността. Сигурно яздеше край пътя.
Интуицията му не го подведе. След двайсетина минути забеляза водоем, който приличаше на малко езеро. Стръмните му брегове бяха засенчени от перестите клони на дърветата. Тревата, която още не бе изгорена от лятното слънце, беше зелена и сочна. За едно дърво бе завързан кон.
Кери чу шума от пикапа. Лежеше на одеялото, което бе взела от конюшнята. Подпря се на лакът и засенчи с ръка очи. Отначало помисли, че шофьорът е Кейдж. Подскочи, когато разпозна високата фигура на Линк. Надолнището не го накара да забави крачка. Само след секунди вече се бе надвесил над нея, стъпил здраво до ръба на одеялото. Кери вдигна глава към краката, после към тялото и накрая към златистите му гневни очи, които я смутиха. Веднага й стана ясно, че е бесен. Трепна вътрешно, но срещна невъзмутимо втренчения му поглед.
— Лъжлива кучка!
Кери дори не си направи труда да се престори, че не е схванала какво има предвид. С премаляло сърце и нарастващ страх осъзна, че Линк е научил истината. Единственото й спасение бе да не признава, че се срамува от постъпката си.
— Слушай, Линк — подхвана веднага тя, като навлажни устните си и протегна ръце, сякаш за да се предпази от него, — преди да стигнеш до прибързано заключение…
— Искаш да кажеш, преди да ти строша главата — прекъсна я той, коленичи и я стисна за раменете.
Кръвта се дръпна от лицето й при тази недвусмислена заплаха.
— Няма да посмееш! — изрече гневно, за да пропъди страха.
— Напротив! Но първо бих желал да разбера защо ме излъга по този нелеп начин.
— Не съм те излъгала аз! — Кери се помъчи да се изтръгне от ръцете му, но напразно. Колкото повече се бореше, толкова по-здраво я държеше той. — Не съм ти казвала, че съм монахиня.
— Да не съм си го измислил аз, миличка?
— Чу, че децата ме наричат «сестра Кери», и си направи погрешен извод. Ти…
— Но не ме извади от заблудата, нали? — Линк гневно я разтърси и зъбите й изтракаха. — Защо? — изрева той. — Искам да зная защо го направи!
— За да се предпазя от теб.
— Не се опитвай да се изкараш светица.
— Досещах се за намеренията ти. — Кери почервеня от презрителната му подигравка. — Не отричай. Смяташе, че бягството ни през джунглата ще е просто забавно приключение, а междувременно ще ти правя компания в леглото.
— Също като Тарзан и Джейн.
— Никак не беше смешно. Принуди ме да те целуна, да се преоблека пред теб!
— Не ми показа нищо по-различно от това, което се виждаше от евтината рокля! — изкрещя й той. — А независимо дали си признаваш, или не, целувките ти доставиха удоволствие, госпожице.