Макар и трудно, Кери все пак съумя поне външно да запази спокойствие, колкото и да й се искаше да се притисне до това вълнуващо прекрасно тяло.
— Можеш да вземеш участие — изрече с прегракнал глас Линк, когато усети, че тялото й се напрегна. Допря устни до бузата й и обсипа с целувки млечнобялата кожа, която сега бе поруменяла от слънцето и вятъра при ездата. Не си позволи да й се възхищава дълго. За да си отмъсти за наранената гордост, трябваше да избягва да се разнежва. — Ще те пусна едва когато и у теб се разгори страстта, драга. Колкото повече се съпротивляваш, толкова повече време ще ни отнеме.
— Върви по дяволите!
— Нима подхожда на една монахиня да говори така?
— Недей!
Езикът му игриво потупваше ухото й. Кери се помъчи да се възпротиви, ала протестът й се изрази във възбуждащо стенание, което не убягна на Линк. Той умееше да разпознава посланията на женското тяло. Никога не се бе затруднявал да общува с жените, независимо дали знаеха родния му език, или не. Достатъчно показателен бе и начинът, по който Кери произнесе думата, чиято цел бе да го отблъсне.
— Хареса ли ти? — измърмори Линк и леко захапа ухото й.
— Не.
— И на двамата ни е известно, че си лъжкиня — изхили се той. — Струва ми се, че много ти хареса.
Целуна меката кожа зад ухото й, прокара носа, а после езика си по нея. Кери вече не можеше да разбере дали се движи, за да се отдалечи, или за да се приближи. Дъхът му пареше лицето й. Миришеше приятно на кафе и тази бе една от причините да бъде по-податлива, когато устните му се притиснаха към нейните. Устните му се плъзнаха по нейните още по-настойчиво отпреди, сякаш тържествуващи от завоеванието си. Силно желание прободе Кери. Когато Линк вдигна глава и се взря в очите й, тя си помисли, че неволно е издала звук.
— Усети ли?
В началото реши, че има предвид сладката болка дълбоко в нея. Очите й тревожно се разшириха, когато осъзна, че говори за собствената си неспособност да овладее обхваналата го възбуда. Тя прехапа долната си устна и затвори очи. От тихия му смях цялата настръхна.
— Значи си го усетила. Ето как се чувствах, миличка. Докато ти шмекеруваше, аз през цялото време изгарях от желание. Докато крачехме из джунглата, страдах не само от горещината, умората и глада, но и от незадоволената си страст. Срамувах се, понеже накърнявах светостта ти. — Гласът му се лееше като скъпо бренди, но в него се чувстваше привкус на евтино уиски. — А в теб няма нищо свято, нали?
Провря ръка между телата им. Когато разбра какво се кани да направи, Кери се вцепени.
— Не! — извика сподавено.
— Кери, ти ме изненадваш. Не искаш ли да узнаеш на какво си способна? — Разкопча джинсите си, хвана ръката й и я притегли надолу.
— Не! — протестът й беше прекъснат от сурова, властна целувка, при която устните му се впиха в нейните, а езикът му й отне всяка възможност да се противи.
Разтвори дланта й и през мозъка на Кери преминаха безброй мимолетни впечатления. Едно преобладаваше над останалите. Изпитваше нужда да го докосне, да проучи гладката твърда топла плът… Устоя на изкушението, но упорството й не продължи дълго. Ръката й вече не се съпротивляваше. Сякаш придобила собствена воля, посегна да задоволи любопитството си. Внезапно Линк се дръпна, като че ли уплашен, че сам ще загуби контрол.
— Не така, Кери — изръмжа той. — Няма да се отървеш толкова лесно. Някога ще се откажеш ли от игричките си? Сигурно е в кръвта ти. Винаги си готова с някаква дяволия. Този път обаче номерът ти няма да мине.
Тъмносините й очи го гледаха объркано, но той сякаш не забеляза. Беше се втренчил в копчетата на ризата й. Небрежно откопча първото.
— Бегло си спомням очертанията на тялото ти. Гърдите ти са малки, но красиви. — Линк видя недоволството в очите й и се изсмя арогантно. — О, не се тревожи, не съм забравил колко вълнуващо реагират.
Разкопча докрай ризата й и я разтвори. Бузите на Кери пламнаха. Дантеленият сутиен, подарък от Джени, почти нищо не скриваше. Очите на Линк потъмняха, един мускул на бузата му потрепна от нещо, близко до разкаяние, преди устните му отново да се разтегнат в жестока извивка.
— Свали го!
— Няма!
— В такъв случай ще ти се наложи да обясняваш на Джени защо е скъсан.
Линк посегна към закопчалката.
— Наглостта ти е възмутителна!
— Свали го!
Кери стисна зъби и разкопча сутиена, но не свали чашките. Линк измърмори някаква благодарност, махна ги и се вторачи в гърдите й. Погледът му я изгаряше като слънцето на небето. Смелостта я напусна. Затвори засрамено очи и пропусна да види как мъжът преглътна конвулсивно. Не видя и спазъма на съжаление, от който упоритите му устни се изкривиха, когато прокара ръце по нея. Думите, които изрече, се посипаха като оглушителни удари в ушите й.