— Точно както си мислех. Не са големи, но са красиви.
Плесна го през ръцете, но Линк я хвана здраво за китките. Дланта му обхвана едната й гърда и я повдигна. Кери потрепери. Палецът докосна чувствителното зърно. То настръхна и мъжът се изсмя злорадо. Продължи да го дразни. Драскаше го с нокът, опиянен от вълнението, което успяваше да предизвика.
— Не! — извика Кери.
— Не съм убеден, че не ти е приятно, мила.
Кери измърмори нещо и прехапа устни, за да не извика, не от страх или от отвращение, а от удоволствие. Усещането от допира на топлия, влажен език до гърдата й бе прекрасно.
— Достатъчно — изрече умолително тя.
— Не и за мен.
Кери издаде агонизиращ писък, когато Линк обхвана с устни зърното и го задържа в меката си, топла уста. Дръпна го леко и го засмука. Кери едва си поемаше дъх.
— Моля те, спри! — изстена тихо.
— Какво?
Линк вдигна глава. После езикът му се плъзна по гърдата й.
— Спри! — повтори тя.
— Защо?
— Защото ми е противно. Ненавиждам те.
— Вярвам ти, че ме ненавиждаш. Но не ти е противно. — И пак докосна зърното й с върха на езика си. — Нали?
Повтаряше въпроса и продължаваше да я подлага на мъчителната наслада.
— Да — Кери потрепери от желание.
— Сигурна ли си?
— Да.
— Напълно?
— Да… Не, не, не! — Кери се разхлипа.
— И аз така смятам.
Наведе глава и я целуна по корема, докато сваляше ципа на панталона й. Кери почти не осъзнаваше какво вършат ръцете му. Цялото й внимание бе насочено върху устните му, които сякаш я докосваха навсякъде, обсипваха с целувки всяко тръпнещо местенце по тялото й.
Внезапно Кери извика и се помъчи да си освободи ръцете. Успя, но не започна да се бори с него, а заплете пръсти в косата му. Навсякъде, където я бяха докосвали устните му, бе лумнало пламъче и сега пожарът на страстта заплашваше цяла да я изпепели.
— Мислех си за това през нощта, когато спа в обятията ми — шепнеше Линк прегракнало. — Как те целувам, а ти ми отвръщаш с радост.
Кери не разбра кога я е разсъблякъл, но изведнъж осъзна, че очите му обхождат ненаситно голото й тяло. Почувства се странно, понеже не се ужаси от алчния му поглед. Надяваше се единствено да остане доволен. Линк наведе глава и сложи уста там, където жената най-много жадуваше да го усети. При допира на устните му тя го извика по име.
Езикът му я докосна и Кери спря да диша. Линк й доставяше удоволствие със същата пламенност, с която вършеше всичко. Многократно спира, преди да я доведе до върха. Когато се наведе над нея, лицето й бе плувнало в пот.
— Кажи ми, че ме искаш.
Беше чудо, че думите се оформиха в ума му и той ги изрече. Тялото му пулсираше от страст. Копнееше най-сетне да се освободи от желанието, което едва не го погуби. Но изведнъж отмъщението му се стори безпредметна лесна победа. Не му се щеше да я накара да отстъпи страхливо. Мечтаеше да срещне взаимност, да види на лицето й радост, а не примирение. Но му беше трудно да се пребори с навиците, изградени в детството. Никой не можеше да избяга от отмъщението на Линкълн О’Нийл. Той не молеше, а налагаше волята си. Бореше се за нежността и уважението, които получаваше.
— Кажи ми, че ме искаш — изръмжа отново и стисна зъби, за да попречи на тялото си да се поддаде на безумната игра.
— Искам те — задъхано отвърна Кери.
— По своя воля — едва дишаше Линк.
— По своя воля.
Тези три думи го пречупиха. Проникна в тялото й. Кери потръпна, зашеметена от силния тласък. Линк издаде болезнен вик на разкаяние, който отекна в безкрайното небе. Помъчи се да се въздържи, но не успя. Решил, че така или иначе е грешник, безсилен пред потребностите на плътта си, достигна върха. Настъпи величественият миг. Зарови лице в шията й се остави на конвулсиите, които разтърсваха тялото му. Позволи на стихията да го овладее, без да се съпротивлява, и извика името на жената, която сякаш цял живот бе желал да срещне.
Лежа дълго върху нея — изнемощял, изцеден, блажено опустошен. Когато най-сетне съумя да се оттегли, избягваше очите й. С трогателно неудобство метна одеялото върху тялото й. Лежеше до нея на гръб, взираше се през клоните на дърветата и се опитваше да измисли достатъчно презрителна дума, с която да заклейми мъжкия си егоизъм. Само преди няколко минути Кери Бишоп бе непорочна като монахиня, за каквато всъщност се представяше. Беше девствена.