— Помисли, че бебето е на Хал.
— Всички смятаха така. Само Кейдж е знаел истината. Трябваха му месеци, за да събере смелост да ми каже.
— Какво се случи после?
— Бях сломена.
— Представям си.
— Наговорих му ужасни неща. — Джени потрепна от спомена. — Жестоко го отбягвах. Преживяхме истинска трагедия, докато се съберем. — И тя стисна ръката на Кери. — Линк ми прилича на Кейдж. И двамата са непостоянни. Избухливи. Жестоки и опасни. Когато Кейдж си идваше вкъщи, аз се страхувах. Стараех се да бъда колкото е възможно по-далеч от него. Един ден осъзнах, че всъщност онова, което ме плаши у него, в същото време ме очарова. Боях се не толкова от мъжествеността му, а от начина, по който ми въздействаше. Подскачах, когато го видех, и странях от него. Изкарваше ме от кожата ми, а аз не можех да се примиря от този факт. — Джени се втренчи в Кери. — Влюбена ли си в Линк?
Кери сведе глава и по бузите й се затъркаляха сълзи, които я издадоха.
— Да — изстена тихо. — Но е безнадеждно.
— И аз разсъждавах така. Но се убедих, че колкото по-трудно е спечелена, толкова по-трайна е любовта.
Семейство Хендрин смятаха, че е важно децата да се запознаят с американските обичаи колкото е възможно по-скоро. Кери се съгласи с тях. Ето защо приготвиха типични за страната ястия. Кейдж им инсталира видео, за да им пуска касети с филми на Уолт Дисни. Кери виждаше радостните им лица и си мислеше, че си е струвало да преживее всички трудности.
Докато си почиваха, децата опустошиха три купи с домашно приготвен сладолед. Родителите на Кейдж им поднесоха кейк с глазура. Макар че отклоняваха добронамерените съседи и журналисти, непрекъснато пристигаха храни, дрехи и играчки.
— Сестра Кери, не искаш ли сладолед? — Джо, когото посрещнаха възторжено в ранния следобед, докуцука до Кери с патериците.
— Чакам тълпата да се разпръсне. — Децата се бяха струпали около Рокси, която сипваше сладоледа. — Как е кракът ти?
— Само леко ме боли.
— Досега нямах възможност да ти кажа колко храбро се държа по време на бягството. — Момчето срамежливо махна с ръка. — Бях много горда с теб. Без твоята помощ Линк нямаше да успее да ни спаси.
— Но той дойде да ме вземе. — Джо сведе развълнувано очи.
— Може би трябва да му благодариш — предложи Кери, като си спомни за първоначалната враждебност на момчето.
— Той вече го стори.
Дрезгавият глас дойде от тъмнината зад тях и накара коленете на Кери да се огънат. Тя се обърна и затаи дъх. Линк беше ходил в града да пазарува с една от колите на Кейдж. Носеше нови джинси, които прилепваха плътно към хълбоците и бедрата му, и бяла памучна риза, чиито ръкави бяха навити над лактите. За първи път от него се носеше миризма на одеколон и изборът му се хареса на Кери. Напомняше й за дъжд и вятър. Беше се подстригал. Линк се приближи и сложи ръка на рамото на Джо.
— Момчето ми благодари още днес следобед, но аз му обясних, че не е необходимо. Той ме прикриваше, а всъщност е боец за свободата на родината си.
— Но сега родината ми е Америка — заяви гордо Джо и се усмихна лъчезарно.
Никой не намери сили да му съобщи, че липсват кандидати за осиновяването му и при тези обстоятелства съществува реална възможност да бъде върнат в Монтенегро. Линк бързо смени темата.
— Кейдж сподели ли с теб колко добре се оправя Джо с конете?
— Чух го вече сто пъти! — Кери се усмихна закачливо на Джо. — Защо си мълчал, че разбираш от коне?
— Не съм и предполагал! — възкликна момчето, а черните му очи заблестяха.
Следобед Джо категорично бе отказал да лежи и Кейдж го разведе из ранчото. Когато се прибраха, домакинът изрази възхищението си от лекотата, с която момчето общуваше с животните.
— Сякаш си служи с техния език — весело се смееше Кейдж.
Джо беше щастлив от похвалите на Линк. В Монтенегро изглеждаше прекалено възрастен за годините си. Сега се бе отърсил от преждевременната зрелост заедно с враждебността към Линк.
— Когато дойде при нас, си помислих, че ще навредиш на сестра Кери. Сега обаче съм сигурен, че не би й причинил зло. — Не забеляза лекото потрепване на мускулите на Линк. — Съжалявам, че хранех лоши чувства към теб. Ти ни извоюва свободата.
Преди Линк да намери подходящ отговор, Трент Хендрин връхлетя върху Джо. Спря навреме само защото се сети за раната на бедрото му.
— Джо, Джо!
Откакто Джо се прибра от болница, детето се бе превърнало в негова сянка. Момченцето посочи към телевизионния екран, където започваше нов филм. Джо се усмихна свенливо и тръгна към останалите деца. Трент крачеше до него.