— Не бързай. Спокойно. Сега имаме достатъчно време.
Той й се наслаждаваше подобно на познавач, който отпива по малко от рядко срещано вино. Докосваше я ненаситно навсякъде, сякаш цялото му тяло се бе превърнало в даряващо наслада сетиво. Линк обаче не можеше да се въздържа до безкрайност. Не след дълго той самият вече бързаше, увеличаваше темпото. Кери го последва. Завихриха се в пламенен танц, който щеше или да ги изпепели, или да ги убие.
— Кейдж, чу ли нещо? — Джени с мъка се изправи до седнало положение.
— Да — промърмори той и зарови глава във възглавницата.
— По-добре да ида…
— Не ставай. — Кейдж я хвана за нощницата.
— Но…
— Линк влезе в стаята на Кери.
— Тя покани ли го? — Джени зяпна и се отпусна назад.
— Откъде да знам? Не ме интересува. Заспивай.
— Дали все още й се сърди?
— Джени! — изрече строго Кейдж.
— Може би…
— Джени! — Тихият му вик я накара да млъкне. — Нали това искаше? Още в момента, в който ги видя, си мечтаеше да се съберат. Сега, моля те, не говори, за да ни дадеш възможност двамата с бебето да заспим отново.
— Бебето не спеше — оплака се Джени, — а ме риташе.
— Обърни се на една страна. — Кейдж я гушна и притисна гърба й до гърдите си. Сложи ръка на корема й и леко го разтри. — Малко му завиждам на Линк.
— Ужасно е да кажеш подобно нещо на дебелата си бременна съпруга!
— Да не смяташ, че бих погледнал друга? — Джени го смушка в ребрата с лакътя си и той изскимтя тихо. — Не ме остави да довърша. Малко му завиждам. Завиждам му заради удоволствието, което изпитва, докато се стреми да я спечели. Но в никакъв случай не бих желал да се сравнявам с него, що се отнася до онова, което имаме ние двамата.
— Нито пък аз.
— Да те накарам да дойдеш у дома и в леглото ми беше невероятно постижение за мен. Но си струваше.
— Същото заявих днес на Кери.
Двамата вече бяха улегнали по отношение на любовта, която съществуваше между тях. И все пак понякога се вълнуваха, както например няколко минути по-късно, когато Кейдж попита:
— Бебето заспа ли?
— Да, но майка му е будна. — Джени се обърна. — Целуни ме.
— Не бива, Джени. Вече е много опасно.
— Няма да правим нищо друго. Просто ме целуни, и то силно.
— Спиш ли?
— Мисля, че съм мъртва — въздъхна Кери.
Линк палаво духна върху едната й гърда и за негова изненада зърното настръхна.
— Не си мъртва.
Кери сънено отвори очи. Тя лежеше по гръб, а Линк се бе завъртял по корем и се подпираше на лакти.
— Зле ли изглеждам?
— Това ли е жената, която вървеше из джунглата, без да се е начервила, нито пък сресала, а сега се безпокои за външността си?
— Зле ли изглеждам?
— Както изглежда жената, след като се е любила. — Линк я целуна леко. — Тоест безкрайно красива.
— Ама че приказки!
— Защо сега ще ни интересува дали видът ти е приличен, след като в джунглата не му обръщахме внимание?
— Понеже там не спях с теб.
— Но не по моя вина. Всъщност аз спах с теб. Помниш ли нощта под лианите?
— Но тогава не ми беше любовник.
— Помниш ли нощта под лианите? — повтори Линк въпроса си. Кери кимна. — Известно ли ти е, че ако мъжът можеше да умре от страст, тази дупка щеше да бъде смъртното ми ложе?
Кери се изсмя, а Линк се намръщи.
— Никак не е забавно.
— Знам, защото и аз страдах.
— Така ли?
— Да.
— Много си красива.
— Не си ми го казвал досега.
— Не обичам да правя комплименти.
— Не се сближаваш лесно с хората, нали, Линк? — Кери отметна кичурите от челото му.
— Не. — Видя тъгата в очите й и се прокле заради грубия си отговор. Помъчи се да я успокои, като сложи ръка върху бузата и прокара палец по устните й. — Но тази нощ ти си ми близка. По-близка от всяка друга жена. И двамата чувстваме близост. Хайде да не опропастяваме изживяването, като разсъждаваме прекалено много.
Кери не бе способна да му се противопостави. Сърцето й преливаше от обич към този мъж. Изпитваше желание да го изрази с думи, но си даваше сметка, че ще го отблъсне. Ето защо замълча. За да разведри атмосферата, тя се повдигна и го целуна по челото. Косата й се допря до рамото му.
— Приятно е.
— Кое?
— Когато косата ти се допира до кожата ми.
Кери получи вдъхновение да докаже любовта си и започна до го целува по раменете, като леко засмукваше плътта му. Линк изръмжа одобрително. Кери подви крака, надвеси се над гърба му и продължи да го целува на най-различни места. Стигна до хлътналата част в основата на гръбнака. Косата й следваше движенията на главата й. Разстилаше се по гърба му, повдигаше се леко и отново се спускаше върху гладката му плът подобно на вълни, които заливат брега. Прокара ръка по хълбока му и леко го стисна. Линк я стрелна хитро с очи.