— Кери? — Той се ухили самодоволно, после изражението му омекна, когато косата й отново го погали.
— Да?
Повтори името й. Явно искаше да й благодари, но не смееше. Кери обаче схвана, че има нещо, което не е в състояние да скрие.
— Ако нямаш желание, не го прави.
Кери му се усмихна мило и наведе глава. Докосна с устни коленете му и продължи нагоре. Косата й галеше кожата му. Следващата й целувка го накара да затаи дъх. Линк затвори очи и името й излезе като въздишка от устата му, когато жената продължи любовната игра с устните и езика си. Без задръжки. С обич. Косата й се допря до слабините му. Гледката беше красива и му подейства още по-възбуждащо. Повдигна Кери и я сложи върху себе си. Тя се втренчи удивено в него, но инстинктивно се остави да й разкрие нови чудеса. Линк заби пръсти в хълбоците й.
— Така ли…
— О, Господи, да! — изстена той. — Точно така.
Кери се завъртя. Линк покри гърдите й с ръце. После започна да ги люби с устни. Кери се остави на усещанията си да направляват действията й. При всяка целувка я разтърсваше неудържима тръпка, но играта изискваше да не го показва. Стремеше се да накара и той като нея да се отърси от задръжките и страховете си, да го увлече в собственото си вълнуващо приключение, все едно и тя за него е първата жена в живота му.
Вълшебните тласъци я издигаха до невероятни висоти и тя не съумя да спре лавината от чувства, която я връхлетя. Няколко минути по-късно двамата лежаха върху смачканите чаршафи, преплели крака. Линк първи излезе от унеса. Можеше да стане и да си тръгне, но я притисна силно към себе си.
— Кери, Кери…
Гласът му изразяваше най-различни неща. Копнеж. Удоволствие. Нежност. И най-вече тъга. Но Кери се вслушваше в ударите на сърцата им, които биеха едновременно, и не го чу.
Тринадесета глава
Линк се нуждаеше от цигара. Би могъл да запали, но се страхуваше димът да не събуди Кери. Нищо не му пречеше да отиде да пуши другаде, но не му се искаше да я остави. Най-добре щеше да бъде, ако бе стоял далеч от нея.
Когато тя му отвори вратата предишната нощ, много по-разумно би било да приеме извинението й, да си стиснат ръцете, да я целуне по бузата за лека нощ, да влезе в стаята си и дори да я заключи. Ето какво би следвало да направи. Ако бе постъпил по този начин, нямаше да я нарани. Щеше да изчезне от живота й също така внезапно, както се бе появил.
Не съвсем. Вчерашната сутрин се добавяше към списъка на греховете му. Откъдето и да го погледнеше, положението бе страшно объркано. Беше се обвързал с Кери Бишоп още от момента, когато тя го отвлече от онази кръчма. И това щеше да продължи, докато й кажеше довиждане с някоя остроумна фраза като «Трудно ще ми е без теб, малката» и да отпътува на залез-слънце. Така ставаше само във филмите. От трогателната раздяла се получаваха страхотни сценарии. В живота обаче думите звучаха фалшиво.
Притисна чело до студения перваз на прозореца, сякаш се канеше да провре глава през дървото. Сбогуването бе само едната страна на проблема. Признаваше пред себе си, че ще му бъде трудно да забрави Кери. Изцяло бе пропит от нея и не бе способен да мисли за нещо друго. Усмивката й. Гласът й. Очите й. Косата й. Тялото й. Отново изруга и тръсна глава да пропъди потискащите мисли.
Тялото му реагираше на спомените от предишната нощ. Не можеше да си обясни как се възбуди, но фактът бе налице. Струваше му се, че се е, изчерпил. Бяха ненаситни. Любиха се естествено, игриво, страстно, нежно и непрекъснато искаха още.
Дали някога бе срещал по-голяма взаимност от жена? Преживяването далеч надхвърли задоволяването на сексуалното желание. Кери проникна в някакво ъгълче, скрито дълбоко в душата му. Точно от това се тревожеше Линк. Не устоя на изкушението да се обърне и да я погледне. Не успя да потисне усмивката, разпънала строгите му устни и прогонила обичайното скептично изражение на лицето му. Стройният й крак се подаваше изпод чаршафа. На вътрешната част на бедрото й личеше червеното петно от страстната му целувка.
— Кой ли ще го види?
— Ревнуваш ли? — Тя се усмихна и обви с ръце врата му.
Линк с изненада установи, че наистина ревнува. Господи, той я посвети в тайните на любовта. Показа й какво удоволствие е способно да усети тялото й. Научи я да доставя удоволствие. Мисълта, че някой друг мъж ще се радва на тази чудесна, нежна, чувствена жена, която той бе открил, го изпълваше с дива ярост. Взря се в червенината на меката плът на бедрото й и се сети какво щастие изпитаха и двамата, докато устните му бяха там. Очите му пробягаха по тялото й. Всеки сантиметър от него бе свързан с еротичен спомен. От свода на малкото й стъпало до сърповидната извивка на ухото й той я бе галил, целувал.