Но независимо от чувствеността, която прояви, Кери изглеждаше невинна като дете с разпиляната по чистата възглавница коса, с леко разтворените, порозовели от целувките устни. Миглите й бяха тъмни и гъсти, а бузите — млечнобели. Едната й гърда надничаше изпод чаршафа, повдигаше се и се отпускаше примамливо в ритъма на дишането й. Колко пъти през нощта се връща към гърдите й, доставяйки и получавайки наслада?
С тих стон Линк се обърна отново към прозореца и се взря в пейзажа пред себе си. Слънцето изгряваше и го обливаше със светлина. Преди няколко минути всичко бе мрачно, но цветовете вече започнаха да изпъкват. Бледото небе се бе изпълнило с червеникавозлатисти отблясъци. Гледката бе красива, но нямаше нищо общо с потиснатото му настроение. Днес трябваше да си замине. Би било глупаво, ако продължеше да се мотае тук. Положението щеше да се усложни още повече. Понеже не бе в състояние да прекарва времето под един покрив с нея, без да я желае в леглото.
Връзката им не можеше да трае дълго. Рано или късно трябваше да се върнат към предишния си начин на живот. Разумът му подсказваше, че колкото по-бързо се разделяха, толкова по-добре. Мисията бе осъществена. Направиха каквото се искаше от тях. Дойде моментът да се заловят със собствените си занимания. Сирачетата вече очакваха новите си родители. Освен Лиза. Но и за нея лесно щяха да се намерят родители.
Линк реши да приеме предложението на едно международно списание да публикува снимките от бягството им. Парите, които щеше да получи, бяха достатъчни, за да се издържа до следващото значимо събитие, чието документиране би предизвикало интереса на хората. Странно, Линк не усещаше обичайното нетърпение. Обикновено чудесата го привличаха и жаждата му към тях бе неутолима. Бе готов на секундата да грабне фотоапаратите и да хване самолета. Защо сега протакаше?
Обяснението е повече от очевидно, копеле такова. Погледни назад. Е, добре. Причината бе Кери. Не желаеше да я изостави. Но нима имаше избор? Какво бе в състояние да й даде? Прашен апартамент в Манхатън, претъпкан с боклуци, където се отбиваше веднъж месечно, за да прибере пощата си. Използваше банята и за лаборатория. Държеше химикалите във всекидневната. Нямаше кола. Телефонният секретар приемаше съобщенията. С изключение на закуската, която обикновено пропускаше, се хранеше навън. Единствените вещи в кухнята бяха празният хладилник, който му служеше само като машина за лед, и кафеварката.
Но дори и да притежаваше луксозен обзаведен мезонет на Парк Авеню, не би се осмелил да помоли жена като Кери Бишоп да се омъжи за него. Линк бе израсъл на улицата. Трийсет и пет годишен хулиган без образование. Не бе просто необработен скъпоценен камък, а грубиян до мозъка на костите си. Тя бе живяла в умерен лукс. Сигурно знаеше много езици. Бе изтънчена, интелигентна, произхождаше от елита на обществото. И колкото и да се страхуваше, никой не би я държал отговорна за престъпленията на баща й. Тъкмо обратното — навярно мнозина я възприемаха като невинна изкупителна жертва.
Тя бе най-хубавото нещо, което Линк О’Нийл някога е имал, и той просто не можеше да се справи с него. Въздъхна, приближи се до леглото и се вторачи в нея. Ако ситуацията бе по-различна… Но не беше. Ето защо бе излишно да съжалява. Без нея животът му щеше бъде тъжен. Кери приличаше на искра, готова да възпламени скучния му свят. Опря се на стената и се надвеси над леглото. Изкушаваше се да я целуне за последен път, но се боеше да не я събуди. Докосна леко с палец устните й. Боже, колко бе красива! Стомахът му се сви при мисълта, че днес щеше да я види за последен път.
Не бе казвал тези думи на никого. Или навярно само на майка си, но тя умря, когато бе много малък, и Линк не си спомняше. Беше сигурен, че не ги е изричал пред суровия, безчувствен мъж, който му бе баща. Сега ги прошепна на Кери Бишоп:
— Обичам те.
След миг виолетовите й клепачи потрепнаха. Уплаши се да не би признанието му да я е събудило, но тя се разсъни бавно и той се успокои. Протегна се гъвкаво, като вдигна ръце и изпъна пръстите на краката си. Чаршафът се смъкна надолу и откри гърдите й. Линк стискаше здраво зъби, за да не се наведе и да покрие с устни едното от тези мамещи розови зърна, да го подразни с език и да го събуди. Положи неимоверни усилия, но успя да запази самообладание. Кери отвори очи и погледът й попадна върху мишницата му. Пресегна се и закачливо го погъделичка. Линк свали ръката си и се обърна.