Втора глава
Джунглата също се отърсваше от съня. Шумоленето на листа издаваше пробуждащите се змии и гризачи. В клоните на дърветата чуруликаха птици. По лианите подскачаха маймунки и търсеха нещо за закуска. Но пронизителните им крясъци бяха нищо в сравнение с проклятията, огласящи кабината на камиона.
Кери се притисна до вратата. Наблюдаваше как войникът се разсънва; заприлича й на човекоядец от илюстрация в детска книжка — щръкнала коса, смръщено брадясало лице. Сумтейки, мъжът се приведе напред и опря лакти в коленете си. Хвана главата си с треперещи ръце, раздвижи я, което сигурно му причини болка, и погледна Кери с кръвясалите си очи. Напипа дръжката, бутна вратата и буквално се изтърколи от кабината.
Краката му опряха в меката земя и ето че забълва нов порой цветисти проклятия. Птиците се разцвърчаха в отговор. Когато мъжът повторно стисна главата си, Кери се запита дали се опитва да я задържи на мястото й, или му се ще да я откъсне. На свой ред момичето бутна вратата и внимателно огледа да няма змии, преди да стъпи в ниската гъста растителност. Помисли си дали да не вземе някое от оръжията, но реши, че непознатият не е в състояние да нарани дори най-беззащитното животинче.
Промъкна се покрай камиона и надникна. Мъжът стоеше облегнат на каросерията, приведен напред, сякаш се страхуваше да не падне, и продължаваше да притиска длани в слепоочията си. Обърна се, щом чу стъпките й, които вероятно му прозвучаха като маршируваща армия. Кери спря пред злобното пламъче в златистокафявите му очи.
— Къде съм?
Думите едва се отрониха от прегракналото му от алкохола и цигарите гърло.
— В Монтенегро — боязливо отвърна тя.
— Кой ден сме?
— Вторник.
— А какво стана с полета ми?
Навярно му беше трудно да задържи поглед върху нея. Слънцето вече се бе издигнало над дърветата и печеше ярко. Мъжът примигна и сведе очи.
— Какъв полет?
Кери го наблюдаваше с мрачно предчувствие. Мъжът раздразнено ровеше из джобовете на ризата си. Накрая извади самолетен билет и изходна виза. Правителството на Монтенегро доста се скъпеше по отношение на този документ. Имаше стойността на злато. Фалшифицирането му струваше страшно много пари.
— Снощи в десет часа трябваше да се кача на самолета.
— Съжалявам, изпуснал си го. — Кери преглътна, отметна глава и се подготви да срещне гнева му.
— Заради теб ли? — Гласът му бе тъй застрашителен, че тя потрепери боязливо.
— Дойде с мен доброволно.
— Не ти остава дълго да живееш, драга. Но преди да те убия, ще те попитам нещо. От чисто любопитство, естествено. Защо ме отвлече?
— Беше пиян.
— Заради което тепърва предстои да си платя.
— Откъде можех да зная, че ще летиш?
— Не ти ли казах?
— Не.
— Изключено. — Той поклати глава в недоумение.
— Наистина не ми каза.
— Ти си не само проститутка, а и лъжкиня.
— Нито едното, нито другото — сопна се Кери и почувства, че се изчервява.
Ахатовите му очи се плъзнаха по тялото й. Но сега не я преценяваха както в кръчмата, а бяха изпълнени с презрение. Почувства се точно такава, каквато я нарече. На дневната светлина евтината дълбоко изрязана рокля не говореше за благоприличие.
— Какъв трик използваш, за да привличаш мъжете?
— Никакъв.
— Толкова ли зле ти вървеше бизнесът в Америка, че си дошла чак тук да упражняваш занаята?
Ако не се страхуваше от яростта, стаена в потрепващите мускули, Кери щеше да му зашлеви плесница. Задоволи се само да притисне юмруци към тялото си.
— Не съм проститутка — процеди през зъби. — Преоблякох се, за да дойда в кръчмата и да те отвлека.
— Прилича ми на проституиране.
— Престани! Имам нужда от помощта ти.
Мъжът се втренчи в панталона си, който беше разкопчан и смъкнат на тесните му хълбоци.
— Мисля, че вече си се възползвала.
Кери се изчерви чак до корените на косите си. Сякаш всичката кръв нахлу в главата и разпъна черепа й. Повече не издържаше да я пронизват язвителните му очи.
— Защо ли не помня нищо — продължи мъжът подигравателно. — Как се представих?
— Отвратителен си! — процеди Кери.
— А ти какво толкова се горещиш? Помогни ми да си припомня поне нещичко.
— Не сме вършили нищо, глупако.
— Ами!
— Не, разбира се.
— Само си гледала, без да пипаш?
— Не!
— Защо тогава панталонът ми е разкопчан?
— Наложи се да смъкна ципа, за да ти взема пистолета. Можеше да ме убиеш.