— Сигурен ли си, че си чул Линк да влиза при Кери? — попита Джени веднага щом останаха насаме в помещението до кухнята.
— И кога излезе?
— Ти да не си възпитателка в пансион?
— Заедно ли преспаха? — прошепна тя.
— Мисля, че да, но не е наша работа.
— Какво става с тях?
— Всеки е в правото си от време на време да прекарва по една свободна нощ, с когото си иска.
— Но не и ти! — Джени се втренчи смаяна в него.
— Вярно.
Кейдж се ухили доволно, наведе се и я целуна по врата. После и устата й бе дарена с първата за деня целувка.
— Нито пък ти.
— Престани най-сетне да ме закачаш! — Джени се изтръгна от обятията му. — Жените в напреднала бременност като мен не трябва да имат сексуални желания.
— Горките! — Кейдж отново посегна към нея.
— Спри най-после! И не ме будалкай. Опитваш се да отклониш въпроса за Кери и Линк.
— Да.
— Длъжни сме да се намесим.
— Не.
— Но защо?
— Джени, знам, че звуча като развалена грамофонна плоча, но пак ти повтарям: не е наша работа.
— Но те се обичат. Убедена съм! Чувствам го!
— А не ти ли се иска да почувстваш нещо друго? — Джени бе много чаровна, когато се ядосаше и Кейдж се усмихна, свивайки предизвикателно вежди.
— Невъзможен си!
— Затова ме обичаш. А сега, ако не желаеш да понесеш последиците от престоя си, заключена в пералнята с едно лошо момче, да се заловим със задълженията си. Денят ще бъде тежък.
Почти се стъмваше, когато Джени, Кейдж, Кери и Линк седнаха на верандата и въздъхнаха уморено. Денят беше по напрегнат, отколкото очакваха. Един собственик на ресторант устрои барбекю за първата среща на децата с новите им родители. Семействата, които осиновиха сирачетата, оправдаха надеждите на Кери. Раздели се със сълзи с децата, убедена, че всяко ще расте в дом, пълен с обич. Притеснено отбиваше похвалите и избягваше журналистите. Репортерите, които най-после бяха допуснати до ранчото, настояваха за интервю, но тя го сведе до няколко любезни думи. Подчерта колко са обогатили живота й децата и не си приписа никакви заслуги.
Рокси и Гари си тръгнаха с двете си дъщери. Боб и Сара заминаха с Джо няколко минути преди тях. Раздялата на момчето с Линк бе болезнена. Джо се опита да не плаче. Линк стискаше зъби, докато се ръкуваха и си обещаваха да поддържат връзка. Сега Трент и Лиза си играеха на поляната пред къщата. Лиза не даваше никакви признаци, че се чувства изоставена. Дори не попита защо никой не я е взел.
— В кухнята ще намерите кошница с храна. — Джени махна изтощено към къщата. — Всеки да се обслужи сам.
— Благодаря — отвърна Кейдж. — Но с удоволствие бих пийнал само бира. Линк?
— Аз вече трябва да потеглям към летището.
Беше готов да тръгне. Дрехите, които бе купил в Ла Бота, бяха прибрани в новата чанта. Фотоапаратът и обективите се намираха в специална торба. Щеше да вземе нощния самолет за Далас и да се прехвърли на самолета за Ню Йорк. Кери научи за плановете му от Джени. Сърцето й се късаше, но не го показваше. Държеше се хладно също като него. Въпреки че образът й бе запечатан върху филмите му, тя също би могла да мине за непозната. След няколко седмици сигурно щеше да я забрави. Просто още едно сексуално завоевание — следващото име в дългия списък на жени от различни страни по света.
Тази нощ, след като останеше сама в леглото, където бяха преживели толкова вълнуващи мигове, Кери щеше да поплаче върху носната кърпа, която Линк й даде. Дотогава щеше да се държи така, сякаш нищо не се е случило. Както самият той я бе уверил насред прерията, удаваше й се да изпълнява различни роли.
— Имаш време за чаша бира.
— Добре, но само една — съгласи се Линк.
— Аз ще донеса. — Джени се хвана за стола. — Така или иначе, ми се налага да отида до тоалетната. — Ала още преди да стигне до входната врата, се хвана за корема и извика: — О, Боже!
— Какво става? — Кейдж подскочи. — Пак ли получи спазъм?
— Не.
— Да не е от храната? Казах ти да не ядеш от барбекюто. Готвачът слага лют червен пипер.
— Нищо ми няма на стомаха — усмихна се лъчезарно Джени. — Бебето.
— Бебето? — повтори глупаво Кейдж.
— Бебето. Май се е разбързало.
— Господи! — Кейдж я хвана за ръката. — Как разбра? Болки ли чувстваш? Кога… — Втренчи се в лицето й и я обърна към светлината. Присви подозрително очи. — Сигурна ли си?
— Да! — Джени избухна в смях, понеже схвана, че според Кейдж отново вдига фалшива тревога, за да задържи Линк.
— Остават още три седмици.
— По календара може би да. Но бебето мисли по друг начин. А сега, ако не искаш да изтърся дъщеря ти с главата надолу на верандата, се качи горе и ми свали куфара. Ще го намериш в…