— Джени е била бременна с Трент, преди да се ожените? — Линк го зяпна удивено.
— Той е мой — сопна му се Кейдж.
— Не искам да кажа нищо! — Линк вдигна и двете си ръце. — Просто ми се струва, че не е в характера на Джени.
— Вината е изцяло моя. Някой ден, когато разполагаме с повече време, ще ти разправя колко подло постъпих.
— Но накрая всичко си е дошло на мястото. Ето кое е важно.
— Да, но не беше лесно. Почти двайсет години ходех по жени, преди да спя с Джени. Винаги вземах мерки. Сигурен съм, че и ти никога не оставаш без пакетче презервативи в джоба. — Кейдж се ухили. Линк отвърна притеснено на усмивката му. — Никога не е имало изненади. Бях голям късметлия. Единствения път, когато пропуснах да се подготвя, беше с жената, която истински желаех. С Джени противозачатъчните средства бяха последното нещо, за което си мислех. Навярно съм го сторил подсъзнателно, за да забременее и да се омъжи за мен.
Линк продължаваше да се взира през прозореца, но вече не седеше отпуснат на седалката. Беше се стегнал, сякаш очакваше всеки момент да изхвърчи. Прокара длани по бедрата си, стисна зъби и изрече рязко:
— Обърни!
— Моля?
— Спри и обърни. Връщаме се.
— Но самолетът ти излита след…
— Не ме интересува самолетът! — изкрещя Линк. — Закарай ме в ранчото.
Кейдж завъртя огромния линкълн и той се озова на банкета. Завоят беше безупречен. Настъпи педала за газта и помаха на полицая, който му отговори със същото. Беше безпредметно човек да се опитва да гони Кейдж Хендрин. Изминаха разстоянието до къщата три пъти по-бързо, но на Линк му се стори, че пътуването няма край. Хапеше долната си устна. Въобще не се беше сетил! Естествено, след като излезе от бара с онази «проститутка», му мина през ума, но по-късно запасите му останаха някъде заедно с фотоапаратите и другите му вещи. А сутринта, когато изхвърча с пикапа да търси Кери, въобще не му беше до противозачатъчните средства.
Ами после? В онази фантастична нощ колко пъти той… Сигурно най-малко… Дори не ги беше броил.
— Ако не възразяваш, ще отида в болницата. — Кейдж спря до тротоара.
— Не, разбира се. — Линк свали чантите от задната седалка и затръшна вратата.
— Вероятно ще остана там до края на деня. Чувствай се като у дома си. Ако Трент ви досажда, обадете се на родителите ми да дойдат да го вземат.
Линк вече бе стигнал до входната врата. Кимна разсеяно на Кейдж, който се изсмя тихо, включи на скорост и потегли надолу по алеята. Линк остави чантите си във вестибюла. Навън слънцето беше толкова силно, че му трябваха няколко секунди, за да привикне към слабата светлина. Блъскаше се в мебелите, докато обикаляше из празните стаи на първия етаж. Хукна нагоре, като вземаше стъпалата по две наведнъж.
Бутна вратата на спалнята за гости, но и там нямаше никой. Когато стигна до стаята на Трент, вече беше побеснял. Къде, за Бога, бе тя? Отвори рязко вратата и дръжката се удари в стената. Кери бе сменила измачкания костюм с джинси и тениска. Беше боса и косата й падаше свободно по гърба. Седеше на ръба на леглото, където спеше Лиза. Трент тихичко похъркваше в другото.
Известно време двамата се взираха един в друг. После Кери скочи.
— Изплаши ме до смърт! — изрече тихо, за да не събуди децата, но и гневно, понеже Линк я завари да плаче. — Защо връхлетя така? Помислих си, че е крадец!
Линк направи три големи крачки, стигна до нея и я хвана за ръката. Дръпна я и я изведе от стаята.
— Няма проблеми — злобно й отвърна той. — Ако беше крадец, веднага щеше да се превъплътиш в каратист.
— Много смешно! Пусни ме. — Тя освободи ръката си. — Тъкмо приспах децата. Бяха изтощени, но страшно възбудени. А ти се втурна в стаята като разярен бик и… Чакай малко. Вече трябваше да си на път за Далас. Защо си тук?
— За да ти направя предложение.
— Предложение? — Кери зяпна. — За какво?
— За женитба, разбира се. Какво друго би могъл да предложи мъжът на жената?
— Много неща. Обикновено бракът е последното.
— Е, аз ти предлагам брак — изрече Линк, смръщил лице от гняв.
— Защо?
— Защото съм човек, който поема отговорността за действията си. По пътя за летището Кейдж ми припомни една подробност.
— И по-точно?
— Не взехме никакви мерки, за да се предпазиш от забременяване. — Линк поклати глава, сякаш бе съобщил някаква съдбоносна информация. — Не ти е дошло на ума, нали?
За миг Кери се поколеба, но Линк не забеляза. Понрави й се идеята да го накара да смята, че са били небрежни. Но сутринта реши повече никога да не злоупотребява с доверието на хората. Не можеше да излъже Линк — би било прекалено безскрупулно. Но заедно с това се ядоса, че се е върнал да й предложи да се оженят само защото се чувства отговорен.