— Всъщност аз взех мерки. — Линк се стъписа. Кери се наслаждаваше на начина, по който арогантността му изчезна подобно на въздуха от спукан балон. — Още преди да замина за Монтенегро — продължи тържествуващо тя. — Знаех, че съществува вероятност да бъда изнасилена от партизаните, и започнах да пия хапчета против забременяване. И така господин О’Нийл, напразно се безпокоиш. Освобождавам те от «отговорност». А сега, моля да ме извиниш, но съм много изморена. — Завъртя се, но не бе направила повече от две-три крачки, когато Линк я сграбчи за ръката и я обърна към себе си. — Какво има?
— Забравяш нещо.
— Какво? — Кери скръсти ръце и потропа нервно с крак.
— Лиза. — Линк едва се сдържаше да не я хване за гушата. — Нима вярваш, че ще ти позволят да я осиновиш?
— Да.
Въпреки, че му отговори категорично, Линк забеляза как жената трепна и подобно на катерач, който търси къде да стъпи на отвесна скала, се хвана за този факт.
— Аз пък не съм толкова сигурен. Нито пък Джени и Кейдж. Кейдж ми спомена, докато пътувахме за летището.
— Ще използвам всички възможности.
— Но не е изключено да се провалиш.
— Тогава ще заминем да живеем някъде, например в Мексико.
— Чудесно! Ще й осигуриш отличен живот, без стабилност, без родина.
— Няма да я изоставя! — извика Кери. — Обичам я.
— И аз!
Думите му отекнаха в широкия коридор. Последвалата тишина бе запълнена единствено със звука от дишането им.
— Наистина ли? — тихо попита жената.
— Тази сутрин, когато тръгвах, сърцето ми се късаше. Не видя ли как ме стискаше за врата и не ме пускаше?
— След като излезе, тя плака, въпреки че ти обеща да не го прави.
— Видя ли? — Линк бе трогнат. — И тя ме обича.
Сърцето на Кери вече биеше силно, но не смееше да прояви прибързан оптимизъм. В миналото твърде често се разочароваше.
— Можеш и ти да подадеш молба за осиновяването й.
— И проблемите ще са същите, дори още по-тежки, понеже съм мъж. Шансът е по-голям, ако кандидатстваме като съпрузи. А и за Лиза ще е по-добре. Убеден съм, че се нуждае както от майка, така и от баща.
Сърцето на Кери се сви от любов. Линк бе студен човек, защото не познаваше бащинската обич. Искаше й се да го прегърне, да обсипе с бурни, радостни целувки брадясалото му лице, но се въздържа.
— Това все още не е сериозно основание за брак — продължи да спори тя. — Не би следвало да натоварваме Лиза с отговорността да задържи двама души и да ги накара да живеят щастливо.
— Щастието ни няма да зависи от нея.
— Мислиш ли?
Линк се обърна с гръб към Кери и се отдалечи. Бръкна в джобовете на джинсите си. Когато отново се завъртя с лице към нея, изглеждаше по-уязвим от всякога.
— Лиза не е единствената причина за предложението ми да се омъжиш за мен.
— Така ли?
— Да. Аз… На мен също не ми се ще да те изоставя. Чепата си, но те искам.
— В леглото?
— Да.
— Ясно. — Сърцето й натежа като олово.
— Е, и…
— И? — Кери се вторачи въпросително в него.
— Аз… — Линк раздразнено прокара пръсти през косата си и въздъхна тежко. — Кейдж ме предупреди за магарешкия ти инат. Държиш да го чуеш, нали?
Кери го изгледа невинно. Мъжът тихо изруга. После разпери ръце и каза:
— Обичам те, ясно ли ти е!
— Ясно ми е.
Кери се спусна към него. Линк я притисна към себе си. Устните им се срещнаха. Задъхаха се от страстната целувка.
— Не очаквах някога да го изречеш.
— И аз. Поне докато си будна.
— Будна?
— Няма значение — засмя се той. — Обичам те, Кери. Бог ми е свидетел.
— Обичам те, обичам те, обичам те!
— Сигурно ще съм ужасен съпруг. Аз съм посредствен, недодялан, отвратителен.
— Чудесен, талантлив, смел.
Линк я целуна и я повдигна на скута си. Кери обви с крака хълбоците му. Мъжът й шепнеше нежни думи и я хапеше по брадичката и по шията. После внезапно я пусна.
— Не съм способен да ти предложа почти нищо, що се отнася до вещи. Не разполагам дори с тенджера, в която…
— Трябваше да задържиш чека. — Кери сложи пръсти на устните му. — Щяхме да бъдем богати.
— Страшно умно! — Линк целуваше пръстите й. — Говоря ти сериозно, Кери. Имам пари, понеже от години спестявам, но не притежавам покрив, под който да се подслоним.
— А аз притежавам красива къща в Шарлот, Северна Каролина.
— Не си ми споменавала досега.
— Не си ме питал. Чудна е. Убедена съм, че двамата с Лиза ще я харесате.