— Завършила си колеж.
— Но нямам нито една награда «Пулицър», а твоите са две.
— Известно ти е как си изкарвам прехраната. Ще отсъствам често от дома.
— Не си познал, Линкълн — заяви Кери и поклати глава; — Грешиш, ако смяташ, че след като се оженим, ще те пусна да обикаляш сам по света, който е пълен с хубави жени.
— Нали не искаш да кажеш, че ще идвате с мен?
— Напротив.
— Двете с Лиза?
— Представи си колко са предимствата, ако сме заедно.
— Да чуя едно.
— Колко езика владееш?
— Почти съм научил английски.
— А аз говоря четири и ползвам още три. Скоро и Лиза ще се справя с английския. Помисли си колко ще ти помагаме.
— Да, но след няколко години Лиза ще тръгне на училище и…
— Забрави ли, че съм преподавателка? Ще я обучавам аз.
— Не е същото. Тя ще се нуждае…
— Линк, струва ми се, че вече се опитваш да се измъкнеш.
— Не. Просто държа да си наясно какво ти предстои.
— Аз съм наясно. — Линк все още изглеждаше скептично настроен. — Минахме през ада и нищо не ни попречи да се обичаме. Оттук нататък ще бъде далеч по-леко.
— Права си. — Линк се изсмя от сърце.
— Всичко ще си дойде на мястото. Ще си уредим живота. Постепенно. Съгласен ли си?
— Когато усещам топлината ти, миличка, съм съгласен на всичко. — Той я повдигна още по-нависоко. — Осъзнаваш ли, че ако не си облечена толкова много…
— Да, вече ми мина през ума.
Кери се завъртя и лицето му светна от удоволствие. Занесе я в спалнята за гости. Когато краката й докоснаха пода, двамата започнаха да се събличат и да хвърлят дрехите си на пода. Влязоха в банята. Стигнаха безмълвно до идеята първо да се изкъпят. Линк нагласи водата. Пъхна се под душа и дръпна Кери. Устните им се срещнаха под струята, нетърпеливи като телата им. Ръцете им бяха толкова заети, че със съжаление се откъснаха, за да грабнат гъбата и сапуна.
Линк я обсипа с целувки, ръцете му нетърпеливо обхождаха тялото й, сякаш невярващи, че от този ден нататък никога повече няма да се разделят.
Все още не се бяха изсушили, когато той я положи на леглото и се надвеси над главата й.
— Ще се караме.
— Непрекъснато.
— И ти няма да имаш нищо против?
— Линк, не ти ли е известно, че човек трябва да мине през ада… — Кери се пресегна и го хвана за ръцете.
— За да се извиси до рая — довърши мисълта й той и се отпусна върху нея.