— Все още не е късно. Взела си пистолета и мачетето, но това няма да ме спре. Мога да го направя и с голи ръце. И все пак бих искал да знам защо ми попречи да се кача на самолета. За правителството на Монтенегро ли работиш?
— Ти луд ли си?
— Твърде вероятно е. Президентът е толкова страхлив, че нищо чудно да е наел американска проститутка за шпионка.
— Съгласна съм, че е страхливец, но не работя за него.
— Значи тогава за бунтовниците. Крадеш изходни визи, а?
— Не, не работя за никого в Монтенегро.
— Тогава за кого? В ЦРУ сигурно здравата са закъсали, щом са опрели до теб.
— Работя за себе си. Не се тревожи, ще ти платя колкото поискаш.
— За какво говориш?
— Бих желала да те наема. Колко ще струва услугата?
— И АЙ БИ ЕМ няма толкова пари, мадам.
— Повтарям, ще ти платя колкото поискаш.
— Ти не ме слушаш. Нямам повече работа в Монтенегро. Единствената ми цел е да се махна от това забравено от Бога място. — Мъжът направи крачка към нея. Видът му беше свиреп и непреклонен. — Ти ме провали. Изпуснах последния самолет. Знаеш ли какво трябваше да сторя, за да получа тази виза?
— Кълна ти се, няма да съжаляваш — отвърна Кери. — Ако се съгласиш да ми помогнеш, гарантирам, че ще те измъкна от страната.
— Как? Кога?
— В петък. Само след три дни. Ще се прибереш у дома с джобове, пълни с пари.
— Защо избра мен? — недоумяваше непознатият. — Само защото бях пиян и можеше лесно да ме измамиш?
— Беше ми необходим човек с твоя опит.
— Та аз да не съм бил единствен! Снощи в смрадливия бар се навъртаха неколцина като мен.
— Но ти изглеждаше най-подходящ за задачата.
— Каква е тази задача?
Кери се поколеба дали да отговори направо. Първо се налагаше да го убеди да остане още няколко дни в Монтенегро.
— Трудна. Нужен ми е някой, който притежава оръжие и е достатъчно смел и опитен, за да го използва, ако се наложи.
— Оръжие? — Мъжът поклати объркано глава. — Чакай малко. Да не мислиш, че съм наемен войник?
Беше безсмислено да продължава. Изражението й го убеди, че е отгатнал. Кери се втренчи в него. Отначало смехът му бе плътен, после прегракнал, а накрая премина в суха накъсана кашлица. Ругаеше, но вече не така свирепо. Потърка чело, прокара ръце по изпитото си лице, вдигна очи към небето и въздъхна дълбоко.
— Какво има? — изтръпна Кери.
— Не си попаднала на нужния човек. Аз не съм наемен войник.
— Не е вярно! — Челюстта й увисна. Чудеше се как се осмелява да я лъже. — Нарече президента страхливец, а ти самият се мъчиш да се измъкнеш.
— Да, страхливец съм! Пазя си кожата. Не се лаская от мисълта за слава. Не те лъжа — не съм професионален войник.
— Но нали носиш пистолет, мачете…
— Само като предпазна мярка. Че кой би тръгнал из джунглата, без да си осигури защита от животните. Както от четириногите, така и от двуногите. Не си ли забелязала, че сме във военна зона? Не знам каква игра си захванала, но аз веднага потеглям към града, за да изпрося милост от президента. Може би ще ми позволи да си замина. Той си пада по пикантните истории. Ще му разкажа как една от красивите дами в страната му ме е съблазнила. Ще му хареса.
Отново погледна рошавата й коса и роклята, която би носила само лека жена. Мина покрай нея и се запъти към камиона. Кери отчаяно го стисна за ръкава.
— Повярвай ми, не е игра. Няма да ти позволя да ме оставиш.
— Сериозно? — Мъжът освободи ръката си, вдигна мачетето, напъха го в калъфа и закрачи към камиона.
— А оръжието? — Кери посочи към каросерията.
— Проявяваш интерес към оръжието ми? Добре. — Вдигна една от тежките торби и я предупреди: — Отдръпни се. Не бих искал някоя от бомбите да избухне в лицето ти.
Разкопча рязко ципа. Подготвена да види бомби, Кери се вцепени, когато надзърна в торбата.
— Това е фотоапарат.
— Позна — злорадо отбеляза той. Затвори торбата и я прибра обратно в камиона. — По-точно «Никон F3».
— Всичките торби ли са пълни с фотоапарати?
— Да, както и с обективи и ленти. Аз съм фотожурналист. Щях да ти се представя както е редно, но преди седмица използвах картата си, за да запаля огън с група партизани.
Смаяна от разкритието, Кери стоеше като вцепенена. Беше си помислила, че в торбите има оръжие, което ще улесни напускането на страната. Дълго се взира в тях. Чудеше се какво да прави. Когато се обърна, видя мъжа да навлиза в джунглата.
— Къде отиваш?
— Да се облекча.
— О! Признавам, че съм допуснала грешка, но все още държа да сключа сделка с теб.