С усилие той върна мислите си към настоящето. Джин все още стоеше пред него и го следваше спокойно, със самоконтрол, какъвто рядко можеше да се намери сред двадесетгодишните. Едно от главните качества, които се търсеха у всички кандидати за кобри…
— Виж, Джин — въздъхна той. — Най-вероятно няма да мога да повлияя на решението на Академията. Но… но ще направя каквото мога.
Върху устните на Джин трепна едва забележима усмивка.
— Благодаря ти — каза тихо тя. — Не бих те молила, ако не беше заради татко.
Коруин я погледна в очите.
— Не, ти и тогава би ме молила — възрази той. — Не се опитвай да заблудиш един стар политик, момиче.
— Прав си — Джин се изчерви. — Аз искам да бъда кобра, чичо. Искам го повече от всичко на света.
— Зная — каза тихо той. — А сега по-добре се прибирай у вас. Кажи на баща си… просто го поздрави от мен, а пък аз ще му се обадя по този въпрос.
— Добре. Лека нощ… и ти благодаря.
— Има защо.
Тя излезе, а Коруин въздъхна: „Старият проблем за яйцето и кокошката. — И си помисли: — Кое е възникнало първо: желанието й да бъде кобра или любовта към баща й?“
А дали наистина имаше значение?
На прага отново се появи Тена и попита:
— Всичко наред ли е?
— О, разбира се — промърмори той. — Току-що обещах да се опитам да разбия каменна стена с глава, това е всичко. И как винаги успявам да се ангажирам с такива неща?
Тена се усмихна.
— Сигурно защото много обичаш роднините си.
Той се опита да я погледне свирепо, просто заради принципа, но му се стори, че за момента за това се изисква твърде голямо усилие.
— Сигурно — призна той и отвърна на усмивката й. — Хайде, махай се оттук.
— Ако си сигурен, че…
— Сигурен съм. Искам да остана няколко минутки самичък.
— Добре. До утре.
Той изчака да чуе заключването на външната врата, после с въздишка се наведе над четящото устройство и набра правителствената информационна мрежа и частната си корелационна програма. Някъде, по някакъв начин трябваше да има връзка между Барам Монс и губернатора Харпър Прийсли.
И той щеше да я намери.
(обратно)Заседанието на Директорията започна точно в десет часа на следващата сутрин… и беше толкова лошо, колкото Коруин бе очаквал.
Прийсли беше в чудесна форма, а тирадата му — още по-впечатляваща, поради своята краткост. По-малко надарени политици можеха да я продължат и с това да досадят на заседателите, но Прийсли с лекота избегна тази клопка. Пред целия Съвет, чийто състав се поддаваше на създаване и манипулиране на емоционално-политически ветрове, по-дългите, макар и празни приказки, често даваха резултат; пред деветчленната Директория тези игри бяха опасни, да не говорим, че понякога направо излизаха глупави. Все пак Коруин се беше надявал, че Прийсли ще се увлече и ще се разприказва.
Но се беше излъгал.
— …и затова аз смятам, че този орган има задължението да преразгледа цялата концепция за елитаризъм, която представляват кобрите и академията „Кобра“ — заключи Прийсли. — Не само заради народа на Авентини и на другите светове, но дори и заради самите кобри. Преди да се е случила друга подобна трагедия. Благодаря.
Прийсли седна. Коруин огледа насядалите около масата и разочарованието, което все повече изпитваше през последните дни, се усили. Бяха изпаднали в типичното и предсказуемо настроение: Ролф Атърбъри от Палатин твърдо на страната на Прийсли, Фернис Вартансън от Селиан — самият той кобра — и почетният губернатор Лизабет Телек също толкова твърдо против него, другите клоняха към едната или към другата страна, но още не желаеха да се ангажират.
Генерал-губернаторът Чандлър се прокашля.
— Мистър Моро? Някакви възражения?
Или с други думи, намерил ли е Моро някаква сигурна връзка между Прийсли и Монс.
— Не конкретни, сър — каза той и се изправи. — Бих желал обаче да напомня на останалите членове на този Съвет за свидетелските показания, дадени вече от Джъстин и от мен… както и че в миналото моят брат е говорил много пъти тук в качеството си на инструктор в академия „Кобра“. Един пост, ще подчертая аз, който изисква той често да бъде подлаган на физическа и емоционална проверка.
— Ако позволите една забележка, сър — хитро се намеси Прийсли. — Аз изобщо не съм се карал с кобрата Джъстин Моро. И съм съгласен с губернатора Моро, че той е изтъкнат и напълно надежден член на авентинската общност. Всъщност мен ме безпокои самият факт, че една така добре проверена кобра като Джъстин Моро може да атакува невъоръжен човек.