Чандлър се намръщи.
— Мистър Моро?…
— Нямам повече коментари, сър — отговори Коруин и седна. Със забележката си Прийсли беше използвал открилия се шанс и с малко късмет можеше да спечели всички на своя страна. Силата на неговите аргументи, макар да бяха сериозни, беше все още недостатъчна за резултата, който той и Монс почти сигурно се мъчеха да постигнат. Ако Монс беше успял да провокира програмираните в имплантирания в Джъстин нанокомпютър бойни рефлекси, Прийсли щеше да размахва далеч по-страшно плашило както пред Директорията, така и пред населението като цяло.
От другата страна на масата Езър Гавин се размърда.
— Мога ли да запитам, мистър Чандлър, какъв е в момента статутът на кобрата Моро? Предполагам, че е освободен от задълженията си в Академията?
— Освободен е — отговори Чандлър. — Разследването продължава… главно по мотива на мистър Монс, мога да добавя.
Коруин погледна Прийсли, но не прочете върху лицето му никаква реакция. Това не бе изненадващо — каквато и да бе връзката му с Монс, тя е добре прикрита.
— Бих искала да посоча, ако ми разрешите — обади се нетърпеливо Лизабет Телек, — че въпреки цялата тази шумотевица, която създаваме… и тук, и по информационните мрежи — добави тя и погледна към Прийсли, — този Монс не само не е убит, но дори не е и сериозно ранен.
— Ако нямаше керамична плоча на гърдите, щеше да е мъртъв — подхвърли Атърбъри.
— Преди всичко, ако не е нахълтал в кабинета, изобщо нищо нямаше да му се случи — отбеляза Телек. — Мистър генерал-губернатор, не можем ли да минем на някой друг важен въпрос? От тази дискусия започва да ми се повдига.
— Днес наистина имаме за разглеждане и друг въпрос… много по-сериозен — отвърна Чандлър. — По-нататъшното обсъждане на случая Монс ще бъде отложено до завършване на следствието… — Той натисна един бутон до четящото си устройство и в следващия миг вратата на отсрещната страна на стаята се отвори и една облечена в униформа кобра въведе слаб човек с вид на учен. — Мистър Паш Баринсън от Центъра за контрол на Квазама — представи го Чандлър и му посочи стола отляво на губернатора. — Той е тук да ни запознае с една смущаваща характеристика, която може да е, а може и да не е… Е, ще го оставя той сам да ви запознае с нещата. Мистър Баринсън?
— Благодаря, генерал-губернатор Чандлър — каза Баринсън смутено, постави на масата кутия с магнитни карти, извади една и я сложи в четящото устройство. — Губернатори. Почетни губернатори — започна той и ги огледа. — Трябва да ви призная, че… се чувствам неловко сред вас. Както мистър Чандлър току-що посочи, в наблюденията над Квазама се очертават някои характеристики, които не ни харесват. От друга страна, какво може да означават тези характеристики… и дори дали наистина съществуват… са въпроси, на които ние все още не можем да отговорим.
„Е, това е ясно“ — помисли си Коруин и погледна през масата към Телек. Тя се бе начумерила — като учен тя не понасяше такива неясни изложения.
— Съобщете по-ясно онова, което знаете, а изводите оставете на нас — подкани го тя рязко.
Това накара Чандлър да се намръщи, но Баринсън не се обиди.
— Разбира се, почетни губернаторе — кимна той. — Първо, тъй като може би не всички тук сте запознати с предисторията — той погледна Прийсли, — бих желал най-напред накратко да ви я опиша.
— Както повечето от вас знаят, през 2454 година Съветът разположи серия от шест шпионски спътника на висока орбита над Квазама за наблюдение на технологическото и обществено развитие след пускането на рогати леопарди в тяхната екологична система. През двадесетте години оттогава успехът на тази програма беше ограничен. Ние установихме, че селата са се разпространили отвъд региона, наречен „Плодороден полумесец“, което означава, че или параноята на квазаманците малко е намаляла, или че те са се отказали да пазят своята далекосъобщителна система от подслушване. Открихме доказателства за известно подобрение на техните въздушни и наземни транспортни средства, както и различни малки промени, за които през последните години подробно сме докладвали. Досега нищо, което да ни дава основание да мислим, че Квазама представлява непосредствена заплаха за света на кобрите, не се е променило към по-лошо.
Той се изкашля и натисна един бутон на четящото устройство. На екрана пред Коруин под заглавие „Време на бездействие на спътници“ се появи серия от може би петдесет данни: най-ранните отпреди почти две години и половина, най-новите само от три седмици. Един бърз преглед на данните показваше, че при всяко от посочените бездействия засегнатият спътник е пропуснал запис между три и дванадесет часа.