Вторият трофт се изсмя пронизително, почти в ултразвуковия диапазон.
— И какво толкова? Техните митологии не допускат ли съществуването на демони?
Първият извънземен не отговори на смеха.
— Това е риск, който не си заслужава да поемаме — каза строго той. — Върни се на поста си. Информирай хората, че всичко, което до петнадесет минути остане отвъд стената, няма да бъде товарено.
Джин облиза устни, настрои ума си за бой, стисна зъби и излезе иззад ъгъла.
Точно навреме, за да види как двамата трофти завиват зад следващия ъгъл на път към изходния люк.
Джин въздъхна от облекчение и забърза след тях… и беше само на две крачки от главния коридор, когато прозвуча остър вой на аларма.
Мостикът? Или заварената херметизираща врата? Нямаше начин да разбере какво са открили трофтите… но това не беше толкова важно. Каквото и да бяха открили, краткият период на спокойствие беше свършил. Тя ускори крачка и зави зад ъгъла…
И спря само на три метра от истински хаос.
Гуменият тунел, в който само преди осем часа беше прогорила отвор, беше задръстен от петима-шестима хора, толкова трофти и няколко товарни колички с оборудване. Причината поне за част от струпването беше очевидна: хората докарваха оборудването до въздушния шлюз и на пожар го предаваха от ръка на ръка на трофтите да го отнесат до мястото му в кораба.
И когато тя спря, всички се втренчиха в нея.
— Ти!… Спри и се представи! — извика един от трофтите.
— Ти! — прогърмя миг по-късно на квазамански механичният преводач. — Спри и…
Останалата част беше заглушена от гърма, когато мълниеметът й изпрати една светкавица към кашоните с оборудване до стената на въздушния шлюз.
Някой пищеше. Друг псуваше. После всичко затихна с изключение на воя на алармата.
Всичките шестима трофти бяха въоръжени, както и един или двама от квазаманците. Но никой не посегна към оръжието си. Всъщност никой дори не помръдна… и докато Джин гледаше замръзналите им от ужас лица, разбра защо — бяха разбрали кой стои пред тях.
Можеше лесно да убие всичките. Едно бързо сърповидно движение на левия й крак и бронебойният лазер щеше да ги покоси. Тактически сигурно беше разумно да направи точно това. Тогава броят на противниците й щеше да намалее и шансовете тя, Аким и Доло да излязат живи от кораба щяха да се повишат.
„Ти толкова хладнокръвно ги застреля.“
Тя стисна зъби… но споменът за тихия ужас на Доло беше твърде жив, за да го пренебрегне.
Първи стреляха трофтите на мостика. Хората дори не извадиха оръжията си.
„По дяволите всички!“
— Квазаманците да напуснат кораба — каза строго тя. — Веднага.
Никой не се опита да се прави на герой. Никой не се опита да спори. Онези, които бяха най-далеч на рампата, се обърнаха и побягнаха, другите веднага ги последваха, изоставяйки товарните колички.
Джин погледна към трофтите. Мембраните на ръцете им бяха разперени от шок, страх или гняв. А може би и от трите.
— Горе ръцете! — заповяда тя на трофтийски.
Един от извънземните огледа другите, мембраните му затрептяха, после се успокоиха.
— Но ти си жена — каза той очевидно изненадан. — Ти не можеш да бъдеш кобра.
— Едно от многото неща, което не знаете, е и това — отвърна Джин. — Ти и твоите другари ще се подчинявате на моите заповеди.
Бавно, неохотно трофтът пусна оръжието си и вдигна ръце. След секунда другите последваха примера му.
— Сега ще влезете в кораба — нареди Джин. — Товаренето на апаратура свърши.
Първият извънземен погледна другарите си и направи движение — трофтийски еквивалент на кимване. Всички минаха предпазливо покрай Джин и отидоха в главния коридор.
— Какво ще стане с хората? — попита първият трофт, след като се присъедини към другите.
— Вашите сделки с тях свършиха. — Джин внимателно тръгна гърбом от въздушния шлюз към кулата за товарене — стараеше се да държи под око трофтите и едновременно с това да наблюдава рампата.
— Нашето демесне им обеща.
— Обещанието на вашето демесне няма да бъде изпълнено. — Отстрани до нея сега беше контролният панел за въздушния шлюз и тя хвърли поглед към него. Както очакваше, големият авариен бутон се открояваше ясно. Тя го натисна с рамо и едновременно с това скочи назад към платформата.
Външната ключалка щракна пред лицето й.
Блясък от лазерен изстрел проряза гумата и метала зад нея.
Тя моментално се хвърли по корем и се превъртя с лице към рампата. Долу се виждаха трофти — идваха към тунела с извадени лазерни оръжия. Тя ги хвана в системата за цели, ръцете й автоматично се извиха в положение за стрелба…