— Както виждате — продължи Баринсън, — през последните две години и половина ние не сме получили данни от порядъка на четиристотин часа за различни части на Квазама. До неотдавна не се бяхме замисляли много върху този факт…
— Защо? — прекъсна го Урбаник Бейлър от новоколонизирания свят Ескуилини. — Нали главното задължение на вашия Център за контрол е да поддържате постоянно наблюдение на планетата? При пропуски от по дванадесет часа наблюдението ви едва ли може да се квалифицира като непрекъснато.
— Разбирам вашата загриженост — каза успокоително Баринсън, — но ви уверявам, че Ескуилини не е… изобщо не е застрашен. Дори ако квазаманците знаят местоположението на вашия свят — а те не го знаят, просто няма начин да създадат космическа армада, без ние да разберем. Не забравяйте, че малко след като са се преселили на Квазама, те са изгубили всичките си междузвездни кораби… и трябва да започнат буквално от нулата. — Нещо трепна в очите му, твърде бързо, за да може Коруин да го разчете. — Не, никой от нас не е непосредствено застрашен от квазаманците — в това сме сигурни.
— Не разбирам за какво е тази тревога — измърмори Атърбъри. Предполага се, че и такива самопоправящи се машини като спътниците също се развалят понякога, нали?
— Да, но но толкова често — намеси се почетният губернатор Дейвид Нгуйен.
— Всъщност и двамата сте прави — съгласи се Баринсън и облиза устни. — Тъкмо затова и ние не обърнахме сериозно внимание на тези празноти в данните от наблюденията. Преди една седмица обаче един от нашите хора, по-проницателен от другите, се опита да установи над кои места от повърхността на Квазама се случват тези спирания и да построи корелационни вектори между тях. Оказа се… е, можете сами да видите — каза той и натисна други ключове.
На екрана на четящото устройство на Коруин се появи карта на региона Плодороден полумесец, където практически живееха всички хора на планетата. Върху пейзажа се насложи серия от криви и стрелки.
— Интересно — промърмори Телек. — При колко от тези прекъсвания е изпусната точно тази част от западния ръкав от Плодороден полумесец?
— В тридесет и седем от общо петдесет и две — каза Баринсън. — Всички без две от другите…
— Изпускат част от територията директно на изток от тази част — прекъсна го Прийсли.
Коруин усети нещо да пълзи по гърба му.
— Имате ли изображения в по-малък мащаб на същото място? — попита той.
На мястото на картата се появи леко зърнеста снимка.
— Това е снимка отпреди три години, преди започването на тези дефекти — каза Баринсън. — За запознатите с квазаманския пейзаж ще посоча, че градът вляво от центъра на снимката е Азрас; онзи на североизток от него, почти над центъра, е Пурма.
Коруин неволно погледна Телек и видя, че тя го гледа. Пурма — градът, където квазаманците се бяха опитали да убият трима членове от първоначалната шпионска мисия на Телек… един от тях Джъстин.
— Ето тук… — снимката се промени — същия район преди две седмици.
Азрас и Пурма практически бяха непроменени. Но в центъра на екрана…
— Какво е това в средата? — попита Гавин.
— Прилича на голям парк или лагер, или нещо от този род. — Баринсън пое дълбоко дъх. — И по всичко личи, че не само е обградено от стандартна квазаманска защитна стена, но е напълно покрито.
Защитено от наблюдения по въздуха…
— А тези площи от двете му страни? — попита Коруин.
— Те може да се опустошени от инцидент — каза предпазливо Баринсън. — Но ако не са, според нас това показва, че на изток — по посока на въртене на планетата — очевидно се изпитват ракети с голям обсег на действие.
Настъпи продължителна тишина.
— Да не би да искате да ни кажете — най-после наруши тишината Бейлър, — че покритата площ представлява център на квазаманска ракетна база?
Баринсън мрачно кимна и каза:
— Има голяма вероятност квазаманците да се опитват да преоткрият звездолета. И да успеят.
(обратно)В залата настъпи продължителна тишина. После Атърбъри се размърда.
— Е — каза той, без да се обръща конкретно към никого — достатъчно по този въпрос.
— По кой въпрос? — озъби му се Телек.
— По опита да се пречи на развитието на квазаманците — повиши глас Атърбъри. — Да се наруши тяхното междусоциално сътрудничество като се накарат мохите да напуснат хората и с помощта на рогатите леопарди… с други думи, цялото предложение на Моро претърпя пълен провал.
— Кой казва, че предложението е претърпяло пълен провал? — подхвърли Коруин, без да си прави труд да прикрие раздразнението си. Той и неговият род бяха полели с кървав пот това предложение… и бяха спасили световете на кобрите от продължителна и скъпа война, която може би щяха да изгубят. — Всичко това са заключения, направени от допускане, основано на съмнителни данни. С тяхната подземна комуникационна система няма начин да научим какво наистина става там.