И се издигна над задната част на командния модул и тупна точно на входната стълба.
Една секунда се бори да запази равновесие, разпери ръце и се подпря на рейлинга в отчаян опит да не падне назад по стъпалата. През тази секунда бе неподвижна като мишена… но и трофтите, струпани срещу нея, бяха изненадани. Извънземният пред входа стоеше замръзнал от ужас. И все още стоеше така, когато бронебойният лазер на Джин го разсече на две.
Мина само още една секунда преди оръжията отново да забълват огън — но тази една секунда й беше достатъчна. Възстановила равновесието си, тя побягна с дълги скокове по някакъв коридор — надяваше се да я изведе на мостика.
Коридорът беше безлюден. Десет метра по-нататък Джин стигна до мониторната пресечка под мостика и разбра защо е така. Почти двадесет трофти бяха изпълнили пресечката и струпани около кръглата стълба, наблюдаваха двама на върха й — те пък работеха върху люка с лазерна горелка. Когато Джин спря, всички се обърнаха като един и мигновено двадесет лазера се насочиха към нея…
С гръм, който разтърси собствения й череп, Джин стреля със звуковия разрушител.
Няколко лазерни изстрела осветиха стаята, но падащите трофти стреляха напосоки. Джин стреля отново. И отново и отново. Стискаше зъби от болка от отразената звукова вълна и избягваше на косъм изстрелите от техните лазери. И когато всички се изпонатръшкаха на дека, се качи по стълбата и почука уговорения с Аким код три-две-четири.
Зачака. Най-после чу звук на освободени болтове и люкът се отвори. Някои от трофтите под нея вече се размърдваха.
— Джин! — ахна Доло. Гледаше я с широко отворени очи. — Ти…
— Добре съм — измърмори тя. — Махни се от пътя ми, моля те… Всеки момент ще стрелят.
Той бързо отстъпи, а тя бързо се провря през люка. Аким веднага го затвори.
— Ти се върна — каза той и се наведе да пъхне болтовете.
— Не вярваше ли, че ще се върна? — попита тя. Неочаквано коленете й се огънаха и тя се строполи на един стол.
— Мислехме, че ще отидеш за помощ.
— Помощ откъде? — възрази Джин. — Не бяхме ли единодушни, че ще ни трябват няколко часа да стигнем до твоите хора? — Кракът й докосна нещо метално; тя се наведе и видя пет лазерни пистолета. — Колекция ли ще правите?
— Решихме, че ще е добре всички оръжия да са ни подръка — отвърна Доло. — Защото когато… не бяхме сигурни, че ще се върнеш, нали разбираш.
— Защо се върна? — попита Аким. — Ще бъда честен: не искам да споделя смъртта си с враг на Квазама.
— Пожелавам ти желанието ти да се изпълни — тросна му се тя. — Опита ли се трофтийският командир да се свърже с вас?
— Предложи ни да се предадем — каза Доло. Явно се опитваше да потисне треперенето на гласа си. — Казва, че било невъзможно да победим и че те не искали да ни убиват без нужда.
— Естествено — каза Джин. — Още повече че в схватката би разрушил целия мостик. — Тя се наведе и заразглежда контролните пултове.
Аким проследи погледа й.
— Какво планираш, Джасмин Моро? — попита той. — Да не смяташ да отлетиш с този космически кораб от Мангъс?
— Няма начин — изръмжа Джин. — Никога не съм управлявала нищо по-голямо от въздушна кола, а моментът не е подходящ за експерименти. — Тя замълча, защото чу слабо пращене. Идваше откъм люка… — Пак са почнали — каза тя и стомахът й се сви. Отново се обърна към контролните пултове. Някъде тук трябваше да има…
Да, ето го. Джин пое дълбоко дъх и внимателно докосна ключа.
— Какво правиш? — попита недоверчиво Аким.
— Спомняш ли си, Мирон Аким, колко бяхме изненадани, че Оболо Нардин се паникьоса толкова рано? — попита тя. Потенциометърът… ето го. Микрофонът?… Закачен на стената ей там. — Нали се чудехме защо и той, и трофтите свалиха слушалките си, когато все още не можеше да има врагове? — Тя свали микрофона и несръчно го стисна между дланта и палеца.
— Спомням си — изръмжа Аким. — Можеш да ни дадеш отговор ли?
— Надявам се. — Тя пое дълбоко дъх. Ако грешеше… Вдигна микрофона до устата си и натисна бутона за включване. — Тук е Джасмин Моро — каза тя на англик. — Повтарям, тук е Джасмин Моро. Моля отговорете. Тук е Джасмин Моро, моля отговорете. Тук е Джасмин…
Внезапно от високоговорителя избоботи отговор:
— Тук е капитан Коджа, командир на „Капка роса“. Чуваме те, кобра Моро, готови сме да слезем и да те вземем.
(обратно)— Прието, „Капка роса“ — успя най-после да отговори Джин. — Аз… — Аким я гледаше мрачно. — Моля те, включи твоя квазамански преводач.
Последва малка пауза.
— Защо?
— С мен има квазаманци — обясни Джин и премина на техния език. — Мисля, че трябва да участват в разговора.