— С кого говориш? — попита Аким.
— С авентински кораб — отговори Джин. — Идват да ме спасят. Капитане, чуваш ли ме?
— Да. — Квазаманската дума бе произнесена от изкуствения глас на преводаческа апаратура. — Къде си?… Почакай минутка, главната спасителна група иска да разговаря с теб.
— Джин? — каза познат глас на квазамански с акцент… глас, дълбоко развълнуван от облекчение. — Джин, аз съм, баща ти. Добре ли си?
— Татко! — възкликна Джин. — Да, добре съм. Ти как…
— Да не си си мислила, че няма да оставя всичко и да дойда да спася дъщеря си? О, Господи, Джин… Виж, къде си?
— В покрития комплекс западно от Азрас… наричат го Мангъс. Почакай минутка обаче, още не можеш да дойдеш.
— Защо?
— Можеш да попаднеш на преследваща ракета. Проява на любезност от страна на трофтите, от чийто кораб говоря сега.
Последва дълга пауза.
— Ние се чудехме как използваш тази честота — казаха най-после от „Капка роса“. — Какво правят трофтите там, по дяволите?
— В момента се опитват да ни разкарат от мостика на кораба си, така че да могат безопасно да излетят с някои свои квазамански съюзници.
— Съюзници? Искаш да кажеш, че трофтийците и квазаманците са сключили съюз?
— Не, не, положението не е толкова лошо. Няма нищо официално. Това е частна сделка с група квазамански бандити, които се борят за власт.
— Борба за власт, която може би ще успее — промърмори Аким.
Джин го погледна.
— Да, правилно. Проблемът, татко, е, че ние трябва да намерим безопасен изход за трима ни и в същото време да се погрижим собствениците на Мангъс да не избягат преди квазаманските управници да могат да се справят с тях.
— Почакай минутка, Джин — каза предпазливо Джъстин. — Ще изведем теб и твоите приятели, разбира се, но останалото звучи като тяхна вътрешна работа. Нещо, в което не трябва да се намесваме.
Джин пое дълбоко дъх.
— Ние вече се намесихме, татко. Самото мое присъствие тук е намеса. Моля те, просто ми повярвай.
— Джин…
— Кобра Моро, говори Коджа — прекъсна го преводачът. — Хайде да продължим тази дискусия, когато си в безопасност, а? Ти каза, че в момента си на мостика?
— Да, намираме се в нещо като капан.
— Можеш ли да опишеш кораба? Военен ли е?
— От начина, по който се бие екипажът, мисля, че не е. Чакай да видя: корабът има голям товарно-машинен отсек с провиснали, разперени напред крила над двойна гондола. Предната част прилича много на плосък пирамидален команден модул с дълга част, свързваща двата отсека. Никъде не мога да видя идентификационни знаци.
— Добре. Ще проверя дали във файла имаме подобна конструкция.
— Джин? — отново се обади Джъстин. — Значи казваш, че сте хванати на мостика?
— Да, опитват се да се докопат до нас през аварийния въздушен люк. Мога да ги отблъсна, ако е необходимо, но предпочитам да потърсим начин да убедим командира да ни пусне.
— Заслужава си да опиташ. Можеш ли да го свържеш с нас?
Джин отново погледна пулта.
— Почакайте…
— Не е необходимо — прекъсна я трофтийски глас. — Чух всичко.
— Допусках — каза Джин, като излъга само малко. — На квазамански, моля, командире… както казах и на „Капка роса“, моите другари трябва да чуят всичко.
Последва моментна пауза.
— Добре — отговори трофтийският преводач. — Ще изслушам предложението ви, но ти трябва да разбереш, че не мога да позволя да избягаш.
— Защо? — попита Джъстин.
— Ако този план се провали, споразумението на владетеля на нашето демесне с квазаманеца Оболо Нардин се обезсилва.
— Планът вече е провален — каза Джин. — Как ще вземете съюзниците си във вашия кораб, за да ги транспортирате, след като аз съм заварила товарния отсек? И къде ще останат те по време на пътуването?
— Глупава жена! Мислиш ли, че няма и други начини за влизане в нашия кораб?
— Има — съгласи се Джин. — Но вие всъщност не искате те да видят участъците, през които трябва да ги прекарате. Права ли съм?
— Квазаманците няма да научат нищо от едно бегло зърване на нашето оборудване.
— Може би. Но ако грешите, квазаманците могат бързо да напреднат… може би достатъчно бързо, за да се откъснат от вас преди вие да имате достатъчно силно марионетно правителство на тази планета. Ще желае ли владетелят на вашето демесне да поеме този риск?
— Рискът е пренебрежимо малък — настоя трофтът.
— Може би — предаде преводачът на „Капка роса“. — Нека разгледаме въпроса малко по-другояче. Ще желае ли владетелят на вашето демесне един звезден товарен кораб да попадне в квазамански ръце?
Настъпи продължителна тишина. И изведнъж Джин усети колко е уморена. И я болеше навсякъде — пръстите на двете ръце, левият й глезен — от прекаленото използване на бронебойния лазер… и някакво болезнено парене в гръдния кош — някой от лазерните изстрели, изглежда, бе минал по-близко, отколкото бе забелязала. Тя огледа мостика и чак сега разбра всъщност колко много оборудване има тук. Щеше ли да има способността и издръжливостта да унищожи всичко, ако се наложи? Защото това беше единствената реална заплаха, срещу която можеха да извършат сделка.