И трофтийският командир го знаеше.
— Нашият кораб може да лети, без да използва мостика — каза най-после той.
— О, сигурно — съгласиха се от „Капка роса“. — Повечето кораби могат. Но не е много лесно. Освен това мостикът не е единственото застрашено място на вашия кораб… О, ето една интересна идея — прекъсна Коджа собствената си мисъл. — Ако твоят кораб е със стандартна конструкция, трябва да има паралелни връзки между всички твои сензори за извършване на синхронни проверки. Един добър високоволтов токов удар по свързващия кабел може да изкара от строя всички навигационни сензори на кораба.
— Това е смешно! — изсумтя трофтът.
— Може би. Обаче има един много прост и сигурен начин да се провери.
За момент трофтът не каза нищо, после изсумтя:
— Ако вашата кобра напусне кораба, ще й осигурим свободен изход оттук. Квазаманците с нея обаче не могат да напуснат.
— Джин? — попита Джъстин.
— Не — твърдо отвърна тя. — Или другарите ми напускат с мен, или разрушавам кораба. Но съм готова да направя контрапредложение.
— Слушам.
— Добре. Вие пускате „Капка роса“ да кацне… безопасно… и оставяте и трима ни да напуснем вашия кораб, и ние няма да го разрушим.
— И?
— Никакво и. Ние напускаме Квазама, вие напускате Квазама и всичко свършва.
Аким изръмжа. Джин се намръщи, погледна го, после се обърна отново към комуникационния пулт.
— Погледни реалността, командире: планът на владетеля на твоето демесне се провали и единственото, което можеш да направиш, е да намалиш неговите загуби.
— Планът няма да е провален, докато властите на Квазама не разберат истинската цел на Мангъс — контрира трофтът.
— Тогава твоят кораб е обречен — заяви категорично капитанът на „Капка роса“. Не само мостикът и сензорите, командире, но целият кораб. Ако Джин разруши мостика, ще минат часове преди да можете да летите… ти знаеш това и ние го знаем. Много преди това ние ще пристигнем дори ако трябва да кацнем извън обхвата на вашите ракети и да дойдем пеша. И на борда имаме тринадесет кобри.
— Мислиш ли, че ще приеме? — прошепна Доло.
— Ще бъде глупак, ако не приеме — промърмори Джин. — Той знае какво може да направи кораб, пълен с кобри. Ако бях поискала, дори аз можех да избия половината му екипаж.
— Трябваше да го направиш — изръмжа Аким.
— Искам тази история да свърши с колкото се може по-малко кръвопролития — отвърна тя. — Достатъчно е да изгоним трофтите от Квазама; не е необходимо да избием всички, за да ги накараме да се вслушат в съвета ни. Освен ако командирът не настоява за такъв урок, разбира се.
— Не настоявам — каза трофтийския командир с нещо като въздишка. — Много добре, кобра. Приемам твоите условия. Отляво има клавиатура. Въведи следните думи и цифри.
Джин се обърна към клавиатурата, а трофтът премина на своя език и издаде серия заповеди.
— Какво казва? — попита Доло.
— Прилича на процедура за повикване на кораба на търсещи-преследващи ракети — отговори тя. Над клавиатурата се включи един дисплей.
— Да — потвърди Джин, като разучаваше дисплея. — Ракетите са дезактивирани… връщат се на кораба.
— Тогава сме готови да напуснем орбита, Джин — казаха от „Капка роса“. — Да кацнем ли близко до Мангъс?
— По-добре не. Военните на Квазама могат да проследят траекторията ви на влизане. — Тя замълча и се замисли. Вероятно квазаманците не прехващаха разговора… но Аким слушаше, а тя не искаше квазаманските хеликоптери да стигнат до „Капка роса“ преди нея. От друга страна, ако сега преминеше отново на англик, и Аким, и Доло можеха да си помислят, че дава на кораба тайни инструкции.
А това я безпокоеше. По причини, които не можеше да си обясни, за нея беше много важно да покаже, че Квазама и световете кобра могат поне веднъж да си вярват.
— Добре, ето какво ще направим — каза най-после тя. — Представете си Квазама като Авентини и Мангъс на мястото на Капитолия. Слезте ниско, където не могат да ви проследят, и след това предпазливо тръгнете към Уотърмикс. Разбрахте ли ме?
— Разбрахме — отговори веднага „Капка роса“. — Готови ли сте да се насочите натам и да ни посрещнете?