Выбрать главу

Джин погледна преследващата-търсеща ракета на дисплея. Ако правилно разбираше данните, ракетата беше на петнадесет минути от Мангъс.

— Да, готови сме — отговори тя.

— Не, не сме — каза Аким.

До него Доло шумно си пое дъх. Бавно, внимателно Джин се обърна. Аким стоеше до отсрещната стена с насочен към нея пистолет.

— Какво означава това, Мирон Аким? — тихо попита тя.

— Точно каквото казах — също толкова тихо отговори той. — Още не тръгваме. Аз искам този кораб за шахни на Квазама… и ще се погрижа той да не ни се изплъзне.

(обратно)
46.

Няколко секунди Джин и Аким се гледаха.

— Чудех се защо тръгна с мен — каза най-после Джин. — Сега вече зная. Ти искаш звездния двигател на този кораб, нали?

— Звездния двигател? — изсумтя Аким. — Много ограничено мислиш, Джасмин Моро… или много мащабно. — Той махна със свободната си ръка към мостика, без да сваля другата с насочения към нея пистолет. — На този кораб буквално няма нищо, което ние да не можем да използваме. Звездният двигател, компютърните системи, силовите агрегати… — Той кимна към лазерите зад нея под пулта. — В твое отсъствие двамата с Доло Самън имахме достатъчно време да научим как да използваме тези ръчни оръжия. Ти беше права — те наистина са мощни. Дори само те са достатъчни, за да заслужават откуп.

Джин погледна оръжието му.

— Виждам, че оръжията са много важни за теб. Това е пистолет за изстрелване на стрелички, нали?

— Конструиран от някой си Декер Йорк от вашия народ преди тридесет години. Ние научихме много от вашето последно нашествие. От сегашното ще научим още повече. Ставай и отивай при люка.

— Защо? — попита тя, без да се помръдне от мястото си.

— Искам един от лазерите зад теб. Този кораб стои тук и твоите хора бяха достатъчно любезни да ми кажат какво да направя, за да не излети.

„Мога да го спра — помисли си тя. — Моето звуково…“

Щеше да е бавно и Аким щеше да има време да стреля. И ако отровата на стреличките бе като онази, използвана в оригиналния модел… „Добре, добре, само не се паникьосвай, момиче — каза си строго тя. — Ти все още контролираш положението.“ С едно трепване на очи нанокомпютърната й система за захващане на цели засече пистолета в ръката на Аким. И с небрежно извиване на ръце…

Остра болка прониза наранените й пръсти и тя изохка. Все забравяше за тях.

Срещу малкия ръчен пистолет й оставаше да използва само бронебойния лазер и мълниемета. Първият щеше да изпари ръката на Аким… вторият направо да го убие.

„Няма да го убия — каза си твърдо тя. — Няма.“

— Мирон Аким, послушай ме…

— Казах да отидеш до люка!

— Не! — отсече Джин. — Не, докато не ме изслушаш.

Аким пое дълбоко дъх. Джин видя пръстите му да се стягат.

— Нямам намерение да нарушавам нашето примирие, Джасмин Моро — каза той. — Ти много ни помогна и аз няма да те убия освен ако не се наложи. Но съм решил да имам този кораб.

Джин неочаквано осъзна пълното мълчание на високоговорителя. И „Капка роса“, и трофтийският командир чакаха. И слушаха.

— Мирон Аким, послушай ме — каза тя колкото можеше по-убедително. — Ти не искаш този кораб. Квазама още не е готова за него.

— А вие от Авентини сте достатъчно компетентни, за да знаете това, нали?

— Как ще го управлявате? — настоя Джин. — Ти видя как Оболо Нардин използва компютрите, които му бяха дадени… как ще попречите на някой друг да направи същото?

— Шахни ще контролират технологията. Те ще се погрижат тя да се използва правилно.

— От кого да се използва? Тогава шахни ще станат технократска олигархия… и ще дават тази нова технология на онези, на които решат. — Тя поклати глава. — Не разбираш ли, Мирон Аким, как това ще промени цялата структура на квазаманското общество? Аз видях как живеете вие тук, как градовете и селата имат своя уникален политически баланс, независим от този на съседния град или село. Вашите хора много се гордеят с това, и с основание — това е една от най-големите сили на вашето общество. Проучи вашите летописи и легенди и ще разбереш, че преди всичко поради тази причина обществото ви… е избягало от свръхцентрализираното управление на човешкия Доминион.

— В такъв случай може би е време да пораснем — каза упорито Аким. — Бихте ли искали да продължим с малките си спорове и гордост с цената на гражданска война?

— Гражданска война? — озъби се Джин — Боже Господи… страхуваш се от гражданска война, а желаеш нови оръжия?

— Оръжията ще бъдат контролирани от шахни…

— Колко дълго? Месеци? И какво според теб ще се случи, когато някое село или град се добере до едно от тези оръжия?