— Аз съм агент на шахни. Аз съм длъжен да се подчинявам на заповедите и да върша онова, което е от полза за цяла Квазама. Не е моя работа да вземам такива важни политически решения.
— Защо не? — контрира го тя. — Всъщност ти вече направи своето политическо решение. Ако за теб са от значение единствено дадените ти заповеди, защо не ме уби?
— А ако за теб е от значение единствено поддържането на Квазама беззащитна — защо ти не уби мен?
Тя въздъхна.
— Защото в края на краищата това е без значение. Независимо какво правиш ти, Квазама няма да вземе този кораб. Те ще го разрушат.
— Дори и повреден, той си заслужава.
— Не повреден — разрушен — озъби се Джин. — Те ще превърнат двигателите в малка атомна бомба и ще взривят кораба, себе си и Мангъс, ще ги превърнат в пепел, която ще разпръснат в горните слоеве на атмосферата. Ти ме чу да говоря с трофтийския командир… те се страхуват да позволят на хората на Оболо Нардин дори да погледнат техните дисплеи. А ти си въобразяваш, че ще разрешат да плениш екипажа жив и кораба непокътнат?
Един дълъг момент единственият звук беше идващото откъм люка приглушено съскане на лазерната горелка. Джин не сваляше очи от Аким, системата й все така бе хванала оръжието му… и отчиташе Доло на един метър вляво от Джин. Искаше й се да може да види лицето му, да се опита да разбере на чия страна е той в този конфликт. Но не се решаваше да отмести поглед от Аким.
— Не — каза внезапно Аким. Лицето му беше строго, очите — почти разфокусирани. Джин почти изпита съчувствие към него. Но гласът му беше твърд, нямаше никакво колебание, за което да се залови. — Моят дълг е ясен. Дори да изглежда, че няма никакви шансове за успех, аз съм длъжен да опитам. — Той пое дълбоко дъх. — Стани, Джасмин Моро, и иди до люка.
Джин бавно стана.
— Моля те да размислиш, Мирон Аким.
— Отивай до люка — повтори студено той.
Без да сваля очи от него, Джин направи крачка наляво към люка…
И изохка, когато лявото й коляно изпука.
Може би Аким беше очаквал някакъв трик. А може би просто реагира рефлекторно на неочакваното й движение. Докато залиташе, протегнала ръце към гърдите на Доло, Джин чу тихото изщракване на пистолета и острото изсвистяване на натопената в отрова стреличка. Прелетя на сантиметри от дясната й ръка. Тя почти усети оценката на ситуацията от нанокомпютъра. Почувства как той се приготви да поеме контрола на серводвигателите й и да я хвърли в отбранителна контраатака, от която Аким щеше да се превърне в пепел…
И в последния момент преди протегнатите й напред ръце да достигнат гърдите на Доло, тя сложи лявата си ръка над дясната и протегна и двете към Аким…
И лазерът на лявата й ръка стреля.
Аким отскочи, изпсува злобно, овъглените останки от пистолета му се завъртяха и паднаха на дека. Той изруга и скочи към Джин, свил пръсти като нокти на граблива птица.
Джин изчака, вече стъпила здраво на пода. И когато ръцете му се протегнаха към нея, тя замахна и го удари силно в гърдите. Ударът го спря. Джин го хвана за раменете, завъртя го и го тръшна на стола, от който току-що беше станала.
За момент той остана неподвижен — гледаше я смутен и изненадан, без да може да си поеме дъх.
— Добре — каза тя. Острата болка в пръстите й бавно преминаваше. — Хайде да се махаме оттук преди трофтите да са се ядосали и да взривят кораба.
— Джин! — попитаха от „Капка роса.“ — Какво става? Добре ли си?
— Чудесно съм — отговори тя. — Всички сме добре. Командире, прибери хората си и ще отворим мостика.
— Разбрано — отговори трофтийският преводач. — Няма да бъдете наранени.
Аким бавно се изправи и погледна Джин.
— Някой ден — каза злобно той — ние ще ви платим с лихвите за всичко, което ни сторихте.
Тя издържа погледа му, без да трепне.
— Може би. Във всеки случай сега ще имаш шанс да оцелееш, за да го направиш.
Той отиде мълчаливо при люка. Джин го последва, без да го изпуска от погледа си… и поради това със закъснение разбра, че Доло не ги следва.
— Хайде, Доло Самън — викна тя, без да се обръща. — Време е да напуснем кораба.
— Още не е — тихо отвърна той.
Тя се намръщи и се обърна.
Доло стоеше далеч от нея, притиснат към комуникационния пулт, и държеше един от завзетите от трофтите лазери.
— Какво правиш, Доло Самън? — попита смаяно тя.
— Благодарение на теб вашият свят сега е защитен от нас — каза нервно Доло. Лицето му беше бледо, но оръжието не помръдваше. — Поне засега. Но ти, Джасмин Моро, не си толкова защитена… и възмездието, за което говори Аким, може да те сполети.
— Спри! — извика Джъстин. — Ти… който и да си… ако й направиш нещо, никога няма да излезеш жив от този кораб.