Прийсли стана и сложи една магнитна карта в четящото си устройство. Очите му искряха от възбуда.
Беше по-лошо, отколкото очакваше Коруин.
— И така, сега да резюмираме главните моменти:
Кобрата Моро, в явно нарушение на дадените й указания, не е успяла да скрие от квазаманците, че е авентински шпионин.
Освен това кобрата Моро не е успяла да скрие от квазаманците, че е кобра, като по този начин е осуетила всякаква възможност за изненада в бъдеще с подобна хитрост.
Кобрата Моро доброволно е прекарала дълго време в близост до член на официалното квазаманско правителство. Тя е разговаряла надълго с него, сътрудничила е с него и — още по-лошо — нееднократно е демонстрирала своите оръжия на кобра в негово присъствие.
Кобрата Моро съзнателно е позволила на трофтите да избягат и с това е осуетила всякаква възможност да ги идентифицираме и да проверим дали между тях и Квазама съществува някакъв съюз.
И накрая, като директен резултат от действията си, кобрата Моро е допуснала телата на другите членове на изпратената група да попаднат в квазамански ръце, позволила е квазаманците да ги разгледат и да ни откажат възможността да им устроим правилно и прилично погребение.
Ето защо мнението на долуподписаните членове на Директорията е, че акцията „Мангъс“ изобщо и действията на кобрата Джасмин Моро в частност трябва да се считат за неуспешни.
Джин седеше свита на дивана и гледаше бледнеещата тъмнина на залеза. На вратата се почука.
— Джин, аз съм, с чичо ти Коруин — чу тя гласа на баща си. — Може ли да влезем?
— Разбира се — отвърна тя и се обърна. — Вече го чух, ако това искате да ми съобщите. Преди два часа го предадоха по мрежата.
— Съжалявам — каза Коруин, придърпа един стол и се отпусна уморено на него.
— Мога ли да седна до теб? — попита баща й. Джин кимна, свали крака от дивана да му направи място и трепна, когато коляното й възрази срещу това движение. Докторите й бяха казали, че нараняването вероятно ще доведе до ранен артрит в ставата, дори по-рано от обичайното за кобрите. Просто още една малка жертва.
Още една жертва за нищо.
Джъстин внимателно седна до нея и попита:
— Как си?
— Как трябва да съм според теб?
Той въздъхна.
— Навярно като нас.
Тя кимна.
— Навярно.
Няколко секунди в стаята беше тихо.
— Виж, Джин — каза най-после Коруин, — наистина не трябва да приемаш нищо от това лично. Аз бях целта на Прийсли, не ти. Ти просто се оказа най-удобното средство за тази атака, която той си беше наумил.
— О, аз наистина бях удобно средство — каза тъжно Джин. — Всичко, което направих… всичко, което казах… той преиначава за своята цел. И всички прекратиха борбата и му повярваха.
Коруин и Джъстин се спогледаха.
— Е, това може би тепърва ще се дискутира — каза Коруин. — Доколкото разбирам, си престанала да четеш съобщенията за различните мнения преди окончателния вот.
— Видях как Прийсли представи всичко — почти изхлипа тя. — Не искам да гледам как ще го приеме обществеността.
— О, тогава си изпуснала истинско удоволствие — каза Джъстин. Джин се намръщи, погледна го и видя на устните му дяволита усмивка. — Петнадесетина минути след вота по мрежата се появи анонимно съобщение: твърди се, че е запис на дискусия във висшите кръгове в лагера на джектите отпреди няколко дни. Показват няколко души, включително Прийсли, които обсъждат как най-добре да преиначат случилото се в Квазама за политическите си цели.
Джин го погледна с подозрение.
— Но кой… Вие двамата ли стоите зад това?
— Кой, ние? — попита Коруин. От широко отворените му очи струеше истинска невинност. — Не, ние нямаме нищо общо с това. Е, може би някой джект от познатите на Джъстин е решил, че Прийсли този път е отишъл твърде далеч.
Джин пое дълбоко дъх. За миг се почувства по-добре. Но само за миг. После попита:
— Но това в действителност не помага много, нали?
Коруин вдигна рамене.
— Зависи дали говорим за краткосрочни или дългосрочни резултати. Да, аз подадох оставка от губернаторския пост, така че що се отнася до това, Прийсли спечели; и да, твоят предполагаем неуспех вероятно ще създаде трудности, ако не невъзможност друга жена да бъде приета за кобра.
— И какви са дългосрочните успехи? — изсумтя Джин. — Фактът, че Квазама временно е спасена от намесата на трофтите?
— Не подценявай това — каза Джъстин. — Мангъс наистина беше голяма заплаха, както предполагахме, макар и не толкова непосредствена. Тази част от акцията е пълен успех, който намери голям отзвук… и всички в Съвета го знаят, независимо дали го признават публично, или не.