— Според първоначалния план една кобра с опит и четири от новоприетите.
— Не можете да ги имате — каза хладно Вартансън.
Всички се обърнаха към него.
— Какво искаш да кажеш? — попита Бейлър и се намръщи.
Вартансън посочи четящото си устройство.
— Шест от тези новоприети са от Селиан. Ние имаме нужда от тях там.
Чандлър пое дълбоко дъх.
— Мистър Вартансън, разбирам загрижеността ви за селианците, но…
— Останали сме едва три хиляди, мистър Чандлър — отвърна Вартансън ледено. — Две хиляди и петстотин цивилни, петстотин кобри… и всичките се борим за живота си срещу Ада на Блендър. Не можем да си позволим да се лишим дори от една от тези кобри… и няма да го допуснем.
Настъпи тягостна тишина. Селиан беше свят в пълния смисъл на думата изпаднал в безизходно положение — изоставена планета след години на борба срещу невероятно неблагоприятната екология. По-голямата част от населението, когато преди четвърт век им беше предложен транспорт до новия свят Ескуилини, се бе възползвала от тази възможност, но една малка част беше приела селианската екология като силен и почти разумен враг и бе решила, че да се бяга от този враг е равносилно да се признаеш за победен и опозорен. Коруин беше посетил Селиан веднъж и бе останал с тревожната представа за хората от Ада на Блендър като салджии върху бушуваща река, отнасяни надалеч не само от общността на световете на кобрите, но може би и от човешкия род.
Всичко това беше направило Вартансън наистина много невъздържан и никой в Директорията не искаше да му противоречи.
Дори и генерал-губернаторът.
— Разбирам — каза примирително Чандлър. — Всъщност аз мисля, че ако не намерим друг добър кандидат, три нови кобри плюс една опитна наистина трябва да са достатъчни.
Коруин пое дълбоко дъх.
— Може би — предпазливо започна той — тази липса на пета кобра трябва да разглеждаме не като проблем, а като благоприятна възможност. Като шанс да измамим квазаманците.
Видя, че Телек се е втренчила в него.
— Имаш предвид нещо като подмяната на братята ти при първата акция? — попита тя. — Добра идея, която тогава може би дори спаси всичко.
Коруин я благослови наум. Тя не можеше да знае какво се кани да предложи, но с напомнянето колко успешна се беше оказала онази схема, автоматично беше намалила съпротивата на враговете му, съпротива, която почти сигурно щеше да възникне.
— Нещо подобно — съгласи се той и събра кураж. — Бих искал да предложа да подготвим, само за тази задача, първата жена кобра. И преди някой да направи някакви възражения…
— Жена кобра? — изръмжа Атърбъри. — Моро, това е най-идиотската идея, която съм чувал.
— Защо? — възрази Коруин. — Само защото досега не е имало жени кобри?
— А защо не е имало? — подхвърли Прийсли. — Защото има достатъчно сериозни основания, затова.
Коруин погледна Чандлър.
— Мистър Чандлър?
Лицето на Чандлър изразяваше явно недоволство, но той кимна.
— Можеш да продължиш.
— Благодаря. — Коруин огледа насядалите около масата и се спря на Прийсли и Атърбъри, които изглеждаха най-враждебно настроени. — Една причина идеята за жени кобри да изглежда толкова неприемлива е, че старият човешки Доминион е бил със силна патриархална ориентация. Жените просто не са били смятани за достойни да бъдат в елитни военни части. Но аз ще посоча, че по време на трофтийската война сред бойците от съпротивата имаше много жени както на Адирондак, така и на Силвърн.
— Всички знаем историята — подхвърли навъсено Нгуйен. — Говори по същество.
— Работата е в това, че малкото, което знаем, обрисува квазаманското общество като дори по-патриархално, отколкото всъщност е бил някога Доминионът — продължи Коруин. — Ако мисълта за жени кобри ви поразява като смешна, помислете как ще им се стори на тях.
— С други думи — каза бавно Телек, — те вероятно дори няма да помислят, че една жена може да бъде демон-боец.
— Какво да бъде? — намръщи се Прийсли.
— Това е квазаманският термин за кобра — каза Чандлър.
— Подходящо — промърмори Прийсли.
Вартансън го изгледа студено и каза:
— Да бъдем демони по граничната линия често е част от нашата работа.
Прийсли изкриви устни и той отново се обърна към Коруин.
— Твоето допускане, разбира се, е, че участниците в акцията ще бъдат хванати — каза той. — Не е ли малко песимистично?
— Не песимистично, а реалистично — отвърна язвително Коруин. — Но допускането, че няма да бъдат хванати, ме довежда до второто важно съображение: на нас са ни нужни хора, които могат достатъчно добре да бъдат внедрени, да се смесят с квазаманците, за да могат да обикалят и търсят интересуващите ни отговори, без веднага да бъдат разкрити като чуждоземци. Правилно ли е? — Той погледна към Чандлър. — Можете ли да ми кажете, мистър Чандлър, колко от кандидатите кобри от вашия списък говорят квазамански?