— Моят дядо, сър. Той е бил координатор в Академията цели двадесет години.
— Това дава ли ти право да се държиш непочтително към своя инструктор? — сряза го студено Лейн.
Този път нямаше никакво съмнение, че Сан се е изчервил.
— Не, сър — отвърна неохотно той.
— Радвам се да го чуя. — Лейн плъзна поглед по останалите. — Защото нямам намерение да отивам на Квазама, без да взема със себе си абсолютно най-добрите. Ако преценя, че някой от вас не е от най-добрите, мога да го отстраня… и не ме е грижа дали това ще стане през първия ден на вашата подготовка, или когато вече сте готови за имплантиране на нанокомпютри. Разбрахте ли всички?
Джин преглътна и усети завързания на панделка под брадичката й компютър. Ако се провалеше при обучението… ако я сметнеха за неподходяща или отстраняха по някаква друга причина… тогава нанокомпютърът, който щеше да бъде имплантиран в мозъка й, щеше да е само сянка на нанокомпютъра на истинска кобра, при това щеше да блокира всички новопридобити оръжия и да ограничи силно мощността на наличните сервоусилватели на мускулна сила. Накратко казано, тя щеше да бъде джект.
— Добре тогава — каза Лейн. — Зная, че всички с нетърпение очаквате да разберете какво могат да вършат вашите болящи ви тела. В момента не е кой знае колко. Тези компютри на вратовете ви ви дават ограничени по възможности серводвигатели и никакви оръжия. След четири дни… при добър успех… ще получите нови панделки, с които ще можете да активирате оптическите и звуковите си усилватели. После, след още четири седмици, ще можете да използвате лазерите на пръстите си, лазери плюс усилватели, звукови оръжия и мълниемети, само бронебоен лазер, бронебоен лазер плюс всичко друго — и накрая вашите предварително програмирани рефлекси. Целта е да получите най-добрия възможен шанс да се научите да използвате новите си тела, без в процеса на обучение да убиете себе си или някой друг.
— Един въпрос, сър? — плахо се обади най-отдалеченият от Джин курсант.
— Да, курсант Хариман?
— Сър, бях останал с впечатление, че нормалният период на обучение е шест до осем седмици, не четири.
— Не ви ли казаха, че това обучение няма да е нормално? — озъби се Лейн.
— Да, сър, казаха ни. Но на мен просто ми се струва… малко бързичко, това е всичко. Особено с новите оръжия, които ще бъдат внедрени в тази група.
Лейн повдигна вежди.
— Какви нови оръжия, курсант?
— Ами… бях останал с впечатлението, сър, че Съветът е одобрил използването на генератори на напрежение с малък обсег на действие във веригите на дъгометите.
— Искаш да кажеш, доколкото разбирам, за така наречените електрошокови оръжия? Добре си информиран, курсант Хариман.
— Повечето от дебатите за оръжията на кобрите бяха открити за обществеността, сър.
— Вярно. Както върви обаче, това е без значение. По простата причина, че никой от вас няма да участва в такъв експеримент. Съветът реши, че и така сте доста експериментални… — Лейн погледна Джин — и че няма нужда да ви се дават и неизпитани оръжия.
— Да, сър — каза Хариман. — Все пак това не обяснява как ще се подготвим за кобри за четири седмици вместо за шест, сър.
— Вашите способности като курсанти ли поставяш под въпрос, или моята способност като инструктор?
— Нито едното, нито другото, сър.
— Добре. Каза ли нещо преди малко, курсант Тодор?
— Сър? — Гласът на курсанта между Хариман и Сан трепна.
— Отговори на въпроса ми, курсант. Каза ли нещо на курсант Сан, докато обяснявах защо не са ви монтирали шокови оръжия?
— Нищо важно, сър.
— Повтори го.
— Аз, такова… — Тодор шумно пое дъх. — Просто си мислех, че що се отнася до допълнителните оръжия… хм, че на курсант Моро лесно може да се имплантират две оръдейни кули.
Изражението на Лейн не се промени, но на Джин й се стори, че хвърли бърз поглед към гърдите й преди да я погледне в очите.
— Курсант Моро? Някакъв коментар?
Дойде й наум истински унищожителна критика, но й се стори по-добре да не я прави. Най-малкото не тук и не сега.
— Не, сър — отвърна тя.
— Не? Добре, тогава аз имам. — Лейн огледа останалите курсанти… и внезапно лицето му стана още по-сурово. — Съвсем очевидно е, че никой от вас тримата не изгаря от желание в отделението да има жена. Вие всички чухте причините, поради които Съветът смята, че това заслужава да се опита, така че няма да ги повтарям. Но ще ви кажа следното, и то е абсолютната истина: и на мен това не ми харесва. В специалните военни части винаги са служили само мъже, още от старата команда „Алфа“ в човешкия Доминион чак до появата на кобри. Не ми харесва тази традиция да се нарушава. Особено не ми харесва идеята това да е тест, с който трябва да се изясни дали в бъдеще да се приемат жени за кобри. Всъщност дори ще ви кажа, че се надявам курсант Моро да се провали. — Лицето му стана още по-строго. — Но ако тя се провали, причината за това ще бъде лично нейна. Разбрахте ли? По-точно тя няма да се провали, защото вие или аз, или някой друг ще я пришпорва повече, отколкото трябва. Не искам никой да каже, че тестът е бил несправедлив. Ясно ли е?