— Не искаме да кацнем с междузвезден кораб — каза Прийсли. — Не само от опасност от откриване…
— Не искате кораб със звезден двигател да попадне в ръцете на квазаманците — прекъсна го първият говорител. — Засягаш моята интелигентност, губернатор Прийсли.
Прийсли млъкна и на лицето му се изписа огорчение. За момент Коруин почти го съжали. В забележката на първия говорител нямаше никаква жлъч, той просто искаше да спести време, но Прийсли отдавна не беше имал работа е този представител на демесне Тлос’кхин’фахи, за да познава поведението му. Преди да заеме поста на свръзка със световете на кобрите, първият говорител беше търговски посредник между демесните и Коруин отдавна беше забелязал, че такива трофти притежават почти свръхестествен контрол над чувствата си, което не бе изненадващо при съществуващите несигурни и често войнствени отношения между стотиците демесни в трофтийската Асамблея. Един търговец, който влиза в словесни престрелки със своите клиенти, когато е извън родното си демесне, не може дълго да се задържи, ако не притежава това качество.
— Губернатор Прийсли не искаше да те обиди, първи говорителю — каза Чандлър. Изглеждаше доволен от неудобното положение, в което бе изпаднал Прийсли. — Тактическите съображения за наемането на такъв съд за приземяване са, разбира се, очевидни. Финансовите съображения, според мен, също са очевидни.
— Вие не можете да си позволите да купите такава совалка.
Чандлър кимна.
— Точно така. Макар сега финансовото ни положение да е по-добро, отколкото преди тридесет години, когато започна цялата квазаманска каша, нашият бюджет стига само колкото да покрие разходите за издръжка на самата акция — това означава разходи за персонал, основно оборудване и специализирана подготовка. Ще ви припомня, че ние все още изплащаме последния закупен от вас междузвезден кораб. Не можем да си позволим да купим и совалка.
— Защо трябва демесне Тлос’кхин’фахи да ви заеме този съд? Ние сме далеч от Квазама и ако те излязат от своя свят, ние нямаме какво да губим.
Това означаваше, че сделката е започнала.
— Ние не искаме непременно именно демесне Тлос’кхин’фахи да осигури совалка — каза Коруин преди Чандлър да отговори. — Обаче след като сте наш главен търговски партньор, състоянието на нашата икономика представлява определен интерес за вас… и ако ние купим совалка, това ще се отрази неблагоприятно на нашата икономика, което ще рефлектира в някаква степен и върху вас.
— Демесне Балиу’чка’спми няма ли по-голямо основание да ви осигури совалка?
Чандлър хвърли поглед към Коруин.
— Вероятно — съгласи се той. — Проблемът е в това, че… демесне Балиу’чка’спми може да си направи погрешни изводи от едно такова искане.
— Намеквате за сделката, с която получихте новите светове?
— Главно — каза строго Чандлър. — Споразумението беше, в края на краищата, ние да неутрализираме квазаманската заплаха за тях. Те могат да заключат, че Квазама не е достатъчно неутрализирана… е, ние в действителност не искаме да отхлупваме капака на тази делва със змии.
Мембраните на ръцете на трофта отново потрепнаха — очевидно се мъчеше да разбере за какви змии става дума.
— Поради същите съображения ли ме докарахте тайно тук?
— Правилно си разбрал — призна Чандлър. — Да, ние не искаме нито дума от казаното да достигне до представители на друго демесне.
За момент първият говорител остана безмълвен. Въздушната кола започна бавно да завива и Коруин погледна през прозореца. Под тях, разположен в изкуствена просека, се намираше малък дърводобивен комплекс, временно зает за специалния тренировъчен курс на академия „Кобра“.
— Ще представя въпроса пред владетеля на моето демесне — каза първият говорител, докато въздушната кола се спускаше към малката площадка за кацане близо до главния вход на сградата. — Това, разбира се, ще изисква известно споразумение.
— Разбира се — съгласи се Чандлър и кимна. В гласа му прозвуча облекчение. — Ние сме готови да разгледаме всяко негово искане.
— Владетелят на моето демесне ще си спомни, че първоначалният омиротворителен план беше създаден от покойния губернатор Джони Моро — продължи трофтът. — Ако му докладвам, че тази акция се планира също от някой от рода Моро, това ще придаде по-голяма тежест на аргументите ми.
Чандлър погледна изненадано Коруин и попита:
— Защо?
— Във военните работи приемствеността се цени също така високо, както и в бизнеса — отвърна трофтът — „Твърде хладно“ — помисли си Коруин. — Възможно ли е това, генерал-губернатор Чандлър?