И изведнъж звярът изръмжа и теорията веднага беше забравена: лазерните лъчи от четири чифта кутрета се събраха в една точка върху главата на рогатия леопард.
Безполезно, разбира се. Джин мълчаливо се прокле, че се е оставила на рефлексите си и че губят ценно време. Децентрализираната нервна система на рогатия леопард практически беше неуязвима за локалното поражение, което можеха да причинят тези лазери. Единствено успешен беше директният изстрел с бронебоен лазер по левия му хълбок…
А после до съзнанието й достигна решаващият факт — в момента закачените на вратовете им компютри не им позволяваха да активират бронебойните лазери.
Лазерните лъчи от кутретата на другите още се плъзгаха безрезултатно по гърба на рогатия леопард и оставяха черни следи в козината му. А блясъкът, който се появи в очите на съществото…
— Спрете! — извика Джин. — Не виждате ли, че от това повече побеснява?
— А ти какво предлагаш, по дяволите… — викна Тодор.
— Опитай със звуковите разрушители! — прекъсна го Сан. В следващия миг над главата на Джин преминаха отразени вълни от три тесни ултразвукови конуса, насочени към рогатия леопард. „Пак загуба на време“ — помисли напрегнато Джин. Звуковите оръжия бяха нарушили равновесието на хищника, но само временно; и също като лазерите от кутретата, тяхното използване, изглежда, го подлудяваше.
И изведнъж разбра. Лейн бе напълно екипиран както с бронебоен лазер, така и с нанокомпютър, и би трябвало да използва лазера — но не беше стрелял.
Тест! Разбира се! Всичко си идваше на мястото. Един рогат леопард, хванат и пуснат зад оградата, за да се провери дали курсантите ще се разбягат, или ще продължат да изпълняват задачата си и да защитават Лейн. Несъмнено кобрата вече го бе взел на мушка със системата за търсене и захващане на цели и в мига, в който нещата започнеха да излизат от контрол, щеше да стреля с бронебойния лазер.
„Майната ти“ — изръмжа тя наум. Много тъп трик — независимо дали бе уловен от системата за захващане на цели, или не, леопардът беше твърде опасен, за да се прави такъв експеримент, особено с неопитни курсанти. Трябваше по някакъв начин да ликвидират тази опасност преди животното да се отърси от последиците от звуковите и лазерните оръжия. И може би да убие всички.
Трябваше бързо да направят нещо. Сега рогатият леопард леко се полюляваше от една страна на друга, шиповете на предните му крака започнаха да щръкват — знак, че е започнал да се чувства застрашен. Което щеше да го направи още по-свиреп и той щеше да атакува…
Тя бързо се огледа и очите й се спряха на кипарисите и дебелите лепкави лиани, които се виеха по много от тях… и в ума й се събуди споменът за една кратка глава от семейната хроника.
— Сан! — извика тя и с помощта на серводвигателите скочи на ниските клони на едно дърво с увити по него лепкави лиани. За миг се стегна, но неочакваното й движение не доведе до атака от страна на рогатия леопард. — Прережи долния край на лианата — викна тя и насочи собствените си лазери към горния край. — И я издърпай. Не докосвай отрязания край!
Сан изпълни нареждането и три секунди по-късно в ръката й висеше петметрова част от лепкавата лиана. Рогатият леопард все още не беше скочил, но вече бе приклекнал на задните си крака. Готов за скок…
— Хариман, разцепи лианата по дължина! — извика Сан. — Моро, аз държа този край! Готова ли си?
Което означаваше, че е разбрал плана й.
— Готова съм — извика Джин и стисна зъби. — Хариман?
В отговор избухна лазерен огън, обели дебелата външна кора на лианата и разкри невероятно лепкавата й сърцевина.
— Давай! — извика Сан. И Джин скочи.
Целта й беше друг кипарис точно зад мястото, където рогатият леопард се готвеше за скок. Скок към Тодор, който все още упорито се опитваше да се справи с хищника със звуковото си оръжие… и изведнъж Джин с ужас видя, че при преместването си да отреже растението Хариман неволно е застанал директно на огневата линия между Лейн и леопарда. Което означаваше, че ако замисленото от нея не успее, Хариман, а може би и Тодор, ще загинат.
Тя скочи — клонките на дървото я одраха по лицето и ръцете — и с всичка сила хвърли пълзящото растение към земята.
Право върху гърба на рогатия леопард.
Звярът изрева — смразяващ кръвта звук: Джин никога не го беше чувала на живо и едва не се изпусна от клона, при което раздра лявата си ръка.
Рогатият леопард скочи… но щом краката му се откъснаха от земята, Сан дръпна края на лепкавата лиана със силата на серводвигателите си и в следващия миг хищникът прелетя съвсем ниско над Тодор и падна, спрян от лианата, залепнала здраво за гърба му. Шиповете му заразсичаха въздуха.