Защото не бяха искали да го безпокоят, разбира се. Значи докато той беше ангажиран с акцията, Прийсли си беше оплел мрежата.
Но може би още не беше късно за съпротива. Една петиция, дори такава от Съвета на световете кобра, не беше юридически задължителна за генерал-губернатора. Ако можеше да спечели Чандлър на своя страна… или поне да го убеди да остане неутрален…
— Тъй като ми се обаждате по този въпрос — започна внимателно той, — да смятам ли, че имате намерение да се съобразите с тяхното искане?
Чандлър го стрелна с очи.
— Това едва ли може да се нарече искане, Моро. Аз мога да го оставя без внимание, ако реша да постъпя така. Въпросът по-скоро се свежда до това дали си заслужава да се хвалиш с такъв вид обществено мнение.
— С други думи, дали си заслужава да се рискува предизвикването на политически скандал с един губернатор, който и без това си отива — каза тихо Коруин.
Чандлър поне имаше добрината да се почувства неловко.
— Не е така — промърмори той. — Каквото и да се случи с твоята племенница на Квазама, то не променя факта, че понастоящем ти си пълноправен губернатор на Авентини.
— Вярно — съгласи се Коруин. — Да не говорим за възможността Джин да се справи там така добре, че да не трябва да се оттеглям поне засега.
— Предполагам, че е възможно — сухо каза Чандлър. — Но едва ли е вероятно.
Коруин вдигна рамене. Въпреки думите на Чандлър, от поведението му беше ясно, че му е неудобно да се отърве от него без основание. Това даде на Коруин психологическа подкрепа… слаба, но най-добрата, която можеше да получи.
— Предполагам, ще заповядате да поставят Джъстин под домашен арест, нали? — попита той. — Едва ли е необходимо да го приберат в затвор.
— Решението ми трябва да е достатъчно, за да ги задоволи — строго отвърна Чандлър. — Да предположим някой реши, че Джъстин е потенциална заплаха за обществото и трябва да бъде затворен на по-сигурно място? Какво тогава?
— Бихте могли да го запитате кое според него е това сигурно място, където можа да се затвори една кобра, която не иска да стои затворена — каза Коруин. — Или да посочите очевидния факт, че Джъстин не е опасен за никой, който не го застрашава. Или ако този някой е от Директорията и има такава информация, бихте могли да му посочите, че споразумението за използване на трофтийската совалка за квазаманската акция може да се провали, ако първият говорител разбере, че сте хвърлили в затвора човек от рода Моро.
Чандлър вдигна вежди.
— Трудно ми е да повярвам, че сте такива големи приятели с тлосите.
— Разбира се, че не сме — каза Коруин. — Но вие знаете, че този ваш безименен някой беше с вас във въздушната кола, когато първият говорител попита дали някой Моро ще помогне в планиране на квазаманската мисия. Припомнете му това и той ще стане малко по-сдържан в искането си за затваряне на Джъстин.
— Може би. Може би — изсумтя Чандлър. — Добре. Домашен арест с колкото се може по-малка гласност.
— Благодаря, сър. — Коруин се поколеба. — Мога ли да помоля за още една услуга?… Тази вечер имаме семейно тържество по случай това, че Джин завърши курса. Можете ли да отложите заповедта за домашен арест до сутринта? Така всичко ще мине по-леко.
— Не мисля, че Джъстин ще се измъкне и ще напусне планетата — каза Чандлър почти грубо. След като беше решил да наруши правилата в един пункт, нарушаването им в още един очевидно не му костваше много усилия. — Значи домашният арест официално ще започне утре сутринта. Разбираш, естествено, че Прийсли ще сметне това за услуга, която му дължиш. Независимо дали ти мислиш така, или не.
— Аз вече заложих кариерата си срещу приемането на Джин за кобра — каза хладно Коруин. — Ако Прийсли смята, че може да ме притисне още, ще остане жестоко разочарован.
— Ох — въздъхна Чандлър. — Ако бях на твое място, не бих подценил неговото умение да манипулира информационните мрежи. Тихото оттегляне от губернаторския пост и оттегляне опозорен са две много различни неща. Мисля, че той ще изпита голямо удоволствие от шанса да изложи името Моро на обществено порицание.
Стомахът на Коруин се стегна. Името Моро! Това беше една величава част от ранната история на световете на кобрите, едно от малкото имена, което фактически всички на Авентини знаеха. Неговата защита беше решаващ фактор в борбата на баща му срещу бунта на Чалинор преди много години и последвалите действия за промяна на авентинската политика. Това беше едно от малкото наследства с истинска стойност, които Коруин щеше да остави на своите племенички и — ако някога имаше такива — на собствените си деца. Мисълта, че Прийсли може да посегне на това с нечистите си ръце…