— Да — отвърна тя. — Аз… да. Благодаря ти.
Той неуверено я докосна по ръката и каза:
— Ще се справим, Джин. Ще изпълним задачата си на Квазама така добре, че те ще са щастливи, ако не им се наложи да направят общоградски паради да канонизират губернатор Коруин.
Джин примигна да скрие сълзите си и се опита да се усмихне.
— Прав си — съгласи се тя и му стисна ръката. — Ще ги накараме да съжаляват, че са се захванали с Моро.
— И още повече да съжаляват, че са се опитали да използват Мендър Сан — добави той с жестока гордост. — Виж, трябва да тръгвам… семейството ми ме очаква. Добре ли си?
— Разбира се — кимна тя. — Манди… благодаря.
— Няма защо. Нали сме един екип. — Стори й се, че с неохота изтегли ръката си от нейната.
— И внимавай да не си навлечеш неприятности. Ще се видим след една седмица на космодрума.
— Добре. Чао.
— Чао.
Тя гледа след него, докато той зави зад ъгъла. После пое дълбоко дъх, изправи рамене и тръгна към къщата. Не всичко в тази каша разбираше, но едно й беше пределно ясно: семейството й не искаше тя да знае за сделката на чичо й Коруин. Следователно, що се отнася до нея, тя нямаше да им каже. Никога не беше била добра в преструвките, но беше расла с двете си по-големи сестри и отдавна се беше научила как да изопачава истината и да остава сериозна.
И дори да се усмихва. Все пак отиваше на празненство и трябваше най-малкото да се опита да си даде вид на развълнувана. Независимо дали наистина е развълнувана, или не.
(обратно)Новите кобри имаха една седмица свобода преди да заминат. За Джин седмицата изтече много бързо.
— И каквото и да правиш, ще слушаш Лейн, нали? — каза Джъстин на дъщеря си, докато вървяха хванати за ръка към дългата рампа, водеща до стълбищната площадка на „Южен кръст“. — Зная, че е малко досаден, но е голям тактик и добър боец. Дръж се за него и ще си добре.
— Добре, татко — кимна Джин. — Не се тревожи. Всичко ще мине чудесно.
Джъстин гледаше лицето на дъщеря си и за част от секундата през съзнанието му мина чувството за deja vu2.
— Квазама е място, за което човек не бива да е прекалено уверен, Джин — каза тихо той. — Всичко на тази планета е опасно, от крисджо и рогатите леопарди до мохите на квазаманците. Всички са опасни и всички ни мразят. А теб ще мразят най-много.
Джин го притисна малко по-силно.
— Не се безпокой, татко, зная какво ме чака.
— Не, не знаеш. Вече никой не знае. Ти трябва да… е, няма значение. — Той млъкна. Стига я беше поучавал. — Само бъди внимателна и се върни здрава. Чуваш ли?
— Добър съвет — каза тържествено тя. — Ти също бъди внимателен, а? Аз поне ще бъда в група с кобри и други компетентни хора. Ти ще бъдеш сам срещу Прийсли и неговата банда.
И при изфабрикуваното от Прийсли обвинение и последвалия домашен арест… Джъстин стисна за момент зъби и отново си спомни за двамата стражи, които вървяха на няколко крачки зад тях.
— Е, положението не е чак толкова лошо — каза той и дори успя да се усмихне. — Докато Коруин е тук да ме пази, Прийсли няма никакъв шанс да ми направи това, което е намислил.
По лицето на Джин за миг мина нещо като сянка.
— Да — каза тя. — Да. Е… ще ме изпратиш ли до рампата?
Изпрати я. На входа се прегърнаха за последен път и когато ръцете на Джин го притиснаха със силата на кобра, очите на Джъстин се замъглиха от влага. Почти четвърт столетие на надежда и разочарование вече беше приключило. Неговото дете го беше наследило като кобра.
Прозвуча троен сигнал.
— По-добре да влизам — каза Джин, притисната до гърдите му. — Ще те видя след няколко седмици, татко. Ще се грижиш за себе си, нали?
— Разбира се. — Той неохотно я пусна и отстъпи половин крачка назад. Тя му се усмихна, потисна собствените си сълзи, обърна се и помаха за последно на сестрите си и роднините си, които чакаха „Южен кръст“ да излети.
После Джин влезе, „Южен кръст“ излетя и Джъстин си тръгна. „Тя ще бъде добре — отново и отново си повтаряше той. — Ще бъде добре. Наистина ще бъде. Тя е моя дъщеря… тя ще се справи.“
За пръв път Джъстин разбра как са се чувствали неговите родители през онзи ден преди много години, когато той и Джошуа бяха заминали за Квазама, и на устните му се изписа горчива усмивка.
Той не знаеше дали във Вселената има справедливост. Но изглежда, имаше някаква симетрия.
(обратно)Пътуването до Квазама продължи две седмици — две седмици, които минаха много бързо. Това беше първият случай, при който новите кобри имаха възможност да общуват помежду си на почти приятелско ниво. Помежду си и с другите двама мъже, които ръководеха акцията.