Те бяха, според нея, пълна противоположност един на друг. И двамата бяха експерти в Авентинския център за наблюдение на Квазама, но с това общото между тях свършваше. Паш Баринсън беше на средна възраст, слаб и нисък, няколко сантиметра по-нисък дори от Джин, с рядка черна коса и превзети маниери, които бяха толкова неестествени, че граничеха с карикатура. Неговият колега, Комо Рейнъс, беше почти пълна противоположност и по държане, и по външен вид. Висок и закръглен, малко над тридесетте, той имаше червено-руса коса, постоянна усмивка и общителен характер, който му позволи да се сприятели с всички на борда още преди „Южен кръст“ да напусне авентинската атмосфера.
Бяха невероятна двойка и на Джин й беше необходима почти цяла седмица, за да разбере, че планиралите акцията не са ги избрали случайно. Рейнъс с неговото лесно сприятеляване вероятно щеше да осигурява главния контакт с квазаманците, докато работата на Баринсън щеше да е да стои на заден план и да анализира данните, които Рейнъс и другите щяха да му осигуряват.
От инструктажите бързо стана ясно, че ръководител на акцията е Баринсън.
— Ще се спуснем оттук… откъм ненаселения запад… и ще кацнем ето тук — каза Баринсън, наведе се над фотокартата и посочи с пръст един горист участък. — Приземяването ще стане приблизително един час преди зазоряване, местно време. Най-близките селища, граничещи с Плодородния полумесец, са на около петнадесет километра на изток и на югоизток… — той пак посочи, — а мястото, на което, изглежда, се извършват дърводобивни операции на североизток тук на реката, е на почти същото разстояние. Виждате, че мястото е… теоретически поне… добър компромис между разстояние и уединение. Дали на практика ще се окаже така, ще разберем като стигнем.
— Някакви данни за гората, през която трябва да преминем? — попита Тодор.
— За нещастие никаква — призна Баринсън. — Повечето данни, които имаме за квазаманските гори, са от район далеч на изток, а инфрачервените сканирания показват, че листната покривка тук е различна по състав от тази на познатия ни район.
— Разбира се — добави Баринсън, — ако кацането се окаже невъзможно, винаги можем да издигнем совалката на височината на дърветата и да се придвижим по-близко до селищата.
— Само ако се окаже адски трудно — промърмори Лейн. — Ние се позоваваме само на сведението от трофтите, че квазаманските системи за следене няма да открият нашето приближаване. Колкото повече се разкарваме със совалката, толкова по-голям е рискът да бъдем засечени.
— Съгласен съм — кимна Баринсън. — Макар че по-непосредствената заплаха ще е квазаманската фауна. Надявам се, че вие, като кобри, ще бъдете на нивото на предизвикателството.
— Готови сме — отговори Лейн. — Моите мъже… моите хора… си знаят работата.
Баринсън погледна Джин и бързо се обърна на друга страна.
— Да. Сигурен съм — каза той така, сякаш почти беше повярвал. — Е, във всеки случай ще бъдем облечени в най-доброто подобие на квазамански дрехи според анализите на телефотоснимките от Центъра. Приземяването е така избрано по време, че да минем през гората на дневна светлина и да достигнем селищата привечер. Това ще ни даде възможност добре да огледаме дрехите си и да извършим първо запознаване със средата преди да стигнем Азрас и основната цивилизация на Плодороден полумесец. Въпроси?
Джин погледна Сан. Той вдигна едва забележимо рамене, отговаряйки на мислите й: нямаше смисъл да се задават въпроси, на които още нямаше отговор.
— Добре. — Баринсън огледа насядалите около масата. — До слизането на планетата имаме три дни и през тези три дни искам всички да се постараете да заприличате на квазаманци. Ще носите нашите заместители на квазамански дрехи, ще ядете храна най-близко приближение до квазаманската, която ние ядохме преди тридесет години… и най-важното — ще говорите помежду си само на квазамански. Изискването е абсолютно задължително. Няма да говорите на англик с никого, дори с екипажа на „Южен кръст“. Ако някой от тях ви говори, ще се правите, че не разбирате. Ясно ли е?
— Не отивате ли прекалено далеч? — попита Хариман и се намръщи.
— Мнозина квазаманци знаят англик — тихо каза Джин. — Някои дори го говорят доста добре. Ако се усъмнят в нас, може би ще възложат на някой от тези хора да ни следи.
— Правилно — каза Баринсън. — Старият трик за внедряване на шпионин, който говори местния език. Ще ми се никой от вас да не се хване на въдицата.
— Разбираме — отвърна на квазамански Сан. — Ние, демоните бойци, няма да се хванем.