— Скоро ще дойдат — каза тя, извади една бледосиня дреха и я подаде на Джин за одобрение. — Стринка Иврия каза, че сигурно искаш да се облечеш преди да дойдат.
— Да, бих искала. — Джин кимна, отметна косматата завивка и провеси крака от леглото.
Бързо откри, че дрехата е съвсем различна от считаното за най-добро квазаманско облекло, което й бяха дали при заминаване от Авентини, но кройката беше подобна. Все пак Джин не рискува — престори се, че й е трудно с лявото рамо, и помоли Джизела да я закопчае и пристегне. За щастие нямаше големи изненади. „Което означава, че отсега нататък ще трябва да мога сама да се обличам — помисли си Джин, докато оправяше подгъва на късата роба. — Най-малкото докато не ми предложат друг модел.“ — Тя се опита да се отпусне и се заслуша да чуе идването на другите.
Не се наложи да чака дълго. След няколко минути подсиленият й слух дочу звуци от приближаване на трима души. Джин пое дълбоко дъх, обърна се… и в следващия миг вратата се отвори и се появиха две жени и един мъж.
Първата жена беше най-важна в групата — това личеше както от богатото й облекло, така и от почти царската й осанка. Джин интуитивно разбра, че тази жена е уважавана от всички в къщата и ще изисква същото и от една непозната. Втората жена беше пълна противоположност: млада и семпло облечена, с вид на човек, чиято роля е да изпълнява задълженията си незабележимо. „Прислужница — помисли си Джин. — Или робиня. А мъжът…“
Очите му бяха пленителни. Буквално. На Джин й беше потребна цяла секунда да откъсне поглед от тези тъмни магнити и да го огледа по-подробно. Беше млад — на нейна възраст, може би една или две години по-млад — но със същия величествен вид като по-възрастната жена. И със същите черти. „Роднини?“ — зачуди се тя. Напълно възможно.
По-възрастната жена спря на метър от Джин и наведе глава в лек поклон.
— От името на семейство Самън — каза тя доста хладно — те приветствам с добре дошла.
В израза й имаше нещо очаквателно… Джин импулсивно повтори научения от Джизела жест на уважение, като допря събраните си пръсти до челото си. Изглежда, свърши работа.
— Благодаря — каза тя на по-възрастната жена. — Вашето гостоприемство е за мен чест. — Словесната реакция не беше според обичая — това бързо пролича по лицата на другите. Но те изглеждаха изненадани, а не разгневени и Джин мислено кръстоса пръсти измислената от нея история да прикрие достатъчно убедително пропуските й. — Аз съм Джасмин, дъщеря на Джъстин Алвентин.
— Аз съм Иврия Самън — представи се по-възрастната жена. — Съпруга на Круин Самън и майка на неговите наследници. — Тя посочи младежа, който стоеше до нея. — Това е първият син и наследник на Круин Самън.
— Вашата гостоприемство е за мен чест — повтори Джин и отново докосна челото си с пръсти.
Доло кимна в отговор.
— Твоите обичаи и маниери показват, че не си от тази част на Квазама — продължи Иврия, втренчила в нея немигащи очи. — Къде е твоят дом, Джасмин Алвентин?
— Живяла съм на много различни места — отговори Джин. Стараеше се да говори спокойно. Това беше най-деликатната част, — ако бяха много настойчиви, лъжата й щеше да бъде разкрита. Следователно най-добрият й шанс беше да посочи половин дузина градове от западната част на Кръста, където по-голямата гъстота на населението щеше да направи издирването поне малко по-трудно. — Сегашният ми дом се намира в град Солас.
За момент си помисли, че е направила грешка — че през годините от първото посещение на Квазама от баща й в Солас може да се е случило нещо неизвестно. Суровият израз, който се появи за миг върху лицето на Иврия…
— Градски жител — отбеляза намусено Доло.
— Градски жител или не, сега тя е наша гостенка — отвърна Иврия и Джин отново започна да диша. Каквото и да имаха против градовете, поне не беше нещо, което веднага да я уличаваше като чуждоземка. — Кажи ми, Джасмин Алвентин, какво те накара да дойдеш в Милика?
— В Милика ли се намирам? — попита Джин. — Милика? Не знаех къде съм… катастрофата с колата ни… — Тя неволно потрепери, когато пред очите й неканен се появи образът на разбитата совалка.
— Къде стана това? — попита Иврия. — Къде точно на пътя от Шага?
Джин махна безпомощно с ръка.
— Всъщност не зная къде бяхме. Моите другари… брат ми Мендър и двама приятели… ловяха насекоми за изследванията си.
— Били сте на излет в гората? — попита невярващо Доло.
— Не — отговори Джин. — Мендър изследва насекомите, опитва се да изучи техните тайни и да ги използва. Колата ни е специална — може да се движи между дърветата и под горските храсти. Всъщност аз наистина бяха на излет с тях… исках да видя какво правят. — В гласа й се промъкна нотка на учудване. — Сигурна съм, че Мендър знае къде точно се случи инцидентът. Защо не питате него?