Иврия и Доло се спогледаха.
— Брат ти и приятелите ти не са тук, Джасмин Алвентин — каза Доло. — Когато брат ми те е намерил на пътя, ти си била сама.
Джин го изгледа и зяпна с надеждата, че изглежда смаяна.
— Не… но те бяха там. С мен. Ние… ние вървяхме през гората и… Мендър уби едно крисджо, което ме нападна… те трябва да са тук!
— Съжалявам — тихо каза Иврия. — Те с теб ли бяха, когато стигна до пътя?
— Разбира се, че с мен! — отговори нервно Джин. — И бяха с мен и когато ме качиха в камиона. Твоят брат ли ни е намерил, Доло? Той не ги ли е видял?
Брадата на Доло трепна.
— Джасмин Алвентин… когато Перто те е намерил, ти си била ухапана от моноте. Това предизвиква халюцинации. Брат ми не би изоставил другарите ти, ако са били някъде наблизо, повярвай ми. А и след като са те докарали тук, той е взел няколко души и се е върнал да претърсят по-основно както пътя, така и гората, по целия път до Шага.
„Достатъчно основно да намери пакетите, които скрих?“ — Стомахът на Джин се сви, после веднага се отпусна. Не, разбира се, че пакетите си бяха все още скрити. Ако някой ги беше намерил, тя щеше да се събуди в затвора със сериозна охрана… ако изобщо се събудеше.
— О, Мендър! — прошепна тя. — Но тогава… къде е той?
— Може би е още жив — успокои я Доло с неискрен оптимизъм. — Можем да изпратим още хора да го търсят.
Джин бавно поклати глава.
— Не. Пет дни… Сигурно вече е загинал…
Доло пое дълбоко дъх.
— Все пак ще изпратя още хора да търсят — каза тихо той. — Виж… ти беше много болна и мисля, че не си се възстановила напълно. Защо не вземеш една топла вана и не хапнеш нещо, а после да си починеш още няколко часа?
Джин затвори очи за миг, после каза:
— Да. Благодаря. Аз… извинете. Просто всичко е толкова ужасно…
— За нас е чест и удоволствие да ти окажем гостоприемство — каза Иврия. — Има ли някой, на когото би желала да изпратим съобщение?
Джин поклати глава.
— Не. Семейството ми… умря. Остана единствено брат ми.
— Ние скърбим заедно с теб — каза тихо Иврия, после направи знак на младата квазаманка и тя излезе напред. — Това е Ася. Тя ще ти бъде прислужничка, докато си под нашия покрив. Разпореждай се с нея както искаш.
— Благодаря. — Джин кимна. Мисълта за лична прислужничка я дразнеше — особено прислужничка, чиито маниери повече подхождаха на робиня — но отказът очевидно щеше да е подозрителен.
— Когато пожелаеш да се присъединиш към нас, кажи на Ася и тя ще ме намери — добави Доло. — Аз имам честта да те развеждам и придружавам, докато си в Милика.
— За мен това е голяма чест — отвърна Джин, опитвайки се да не обръща внимание на предупредителните аларми, които зазвъняха в мозъка й. Най-напред прислужничка, после синът на домакина неин разводач. Обикновено гостоприемство… или първите признаци на подозрение?
За през следващите два дни това едва ли беше проблем. Докато лакътят и коляното й напълно се възстановят, тя нямаше друг избор, освен да остане в Милика, а ако Самънови имаха намерение да я изследват под микроскоп, все щеше да може да го понесе.
— С нетърпение очаквам да разгледам вашата къща и селището ви — каза тя.
И за втори път състраданието, изглежда, изчезна от очите на Доло.
— Да — каза той сдържано. — Сигурен съм.
(обратно)Джин свикна изненадващо лесно с помощта на прислужничката.
Изключение беше банята. Тя не се беше къпала в компанията на друг от десетгодишна и сега й беше едновременно и странно, и малко смущаващо до нея да стои човек, готов да й подаде дрехите, сапуна и хавлията. Самата гореща вода беше чудно хубава, банята бе по-луксозна от всички, които бе виждала, камо ли пък ползвала, но независимо от всичко тя съкрати къпането до минималното разумно време.
След като мина къпането обаче положението значително се подобри. Ася й поръча богата вечеря и я настани до прозореца, от който се откриваше великолепна гледка към вътрешния двор. „Нещо като суетене на цялото семейство около болен — помисли си Джин, когато Ася я сложи да седне и започна да сервира. — Плюс по-малка сестра, която можеш да командваш както си искаш.“ — Последната роля си спомняше твърде добре.
Храната не беше с толкова странен вкус, колкото се страхуваше, че ще бъде, и Джин се изненада, че изяде всичко, което й поднесе Ася. Травмата от падането и другите й рани, комбинирани с пет дни пост, бяха изострили апетита й повече, отколкото подозираше.