— Какво ще правите сега, господарке? — попита Ася, когато Джин накрая се отмести от масичката.
— Бих желала да ми избереш дрехи — каза й Джин, все още несигурна как да подбере тоалета си от гардероба, с който разполагаше. — После, ако е възможно, ще се разходя из Милика.
— Разбира се, че е възможно, господарке. Господарят Доло Самън предположи, че ще имате такова желание, и ми нареди да му съобщя, когато сте готова да излезете.
Джин преглътна. Заетият наследник отново нарушаваше програмата си, за да придружи една обикновена жертва на автомобилно произшествие…
— За мен ще е чест — каза тя през стиснати зъби.
Оказа се, че Доло е зает с някаква непредвидена семейна работа. Джин се опита да предложи Ася да я придружи, но човекът на другия край на интеркома учтиво я осведоми, че трябва да изчака Доло.
Чакането продължи почти цял час. Джин се раздразни от закъснението, но ако искаше да запази приетата си самоличност, трябваше да се примири. Накрая Доло се появи и двамата поеха към оживените улици на Милика.
Оказа се, че обиколката си бе струвала чакането. Джин отдавна знаеше, че градовете и селата на Авентини и другите светове на кобра се изграждат стихийно, без да се отделя голямо внимание на градоустройството, освен на абсолютно необходимите неща. Милика обаче очевидно бе детайлно планирана още от самото начало и беше поразителна противоположност на стихийното строителство в Авентини. Още по-впечатляващ беше фактът, че онзи, който бе извършил планирането, фактически бе вложил в работата си много разум.
Селото представляваше гигантски кръг с диаметър около два и половина километра с пет главни пътища, простиращи се като спици на колело между една вътрешна транспортна окръжност и един по-голям външен околовръстен път. В площта, заградена от малкия кръгов път, имаше добре поддържан обществен парк, наричан Вътрешен зелен пояс. Доло й каза, че около селото, между големия околовръстен път и стената, има по-голяма паркова площ, наричана Външен зелен пояс.
— Зелените пояси са предназначени за обществени събирания и отмора на петте семейства основатели на Милика — обясни Доло, докато минаваха през тълпите пешеходци по малкия кръгов път и пресякоха Вътрешния зелен пояс. — Подобно на твоя дом в града, повечето млади хора и работниците живеят в къщи с малки общи вътрешни дворове и Зелените пояси им осигуряват по-голямо открито пространство, отколкото биха имали иначе.
— Добра идея — кимна Джин. — Децата сигурно са особено доволни.
Доло се усмихна.
— Наистина са доволни. За тях са построени специални игрища… там и там. Във външния зелен пояс има и други. — Той махна с ръка към жилищните райони извън парка. — Първоначално всичките пет основни клиновидни секции са били собственост на по едно семейство. С годините, за нещастие, три от семействата основатели се разделили или смесили; онези три — добави той и показа посоките. — Само Самънови и Ийтра са останали еднолични господари на своите секции.
Джин долови някаква горчивина в гласа му…
— Звучи така, сякаш предпочиташ единственото такова семейство да е твоето — каза тя, без да се замисля.
— И ти ли така предпочиташ? — попита Доло.
Джин го погледна, стресната от въпроса, но откри на лицето му маска на безразличие.
— Начинът на живот, избран от твоето село, не е моя работа — отвърна тя внимателно. В каква ли местна политика се беше набъркала? — Ако зависеше от мен, аз бих избрала мир и хармония между всички хора.
Той я погледна за момент мълчаливо, после обърна глава.
— Мирът не винаги е възможен — каза строго Доло. — Винаги има някой, чиято главна цел е да съсипе другите.
Джин облиза устни. „Не го казвай, момиче!“
— Това ли е целта на Самънови? — тихо попита Джин.
Доло я погледна остро.
— Ако вярваш в такова нещо… — Той млъкна. Изглеждаше ядосан на себе си. — Не, нашата цел не е такава — каза той. — Между нас има далеч повече малки конфликти… а и отдавна ми омръзна да прахосвам енергия за такива глупости. Нашият истински враг е ей там, Джасмин Алвентин: не в градовете или отвъд зелените пояси на селото. — Той посочи небето.
„Истинският враг: ние. Аз.“ Джин преглътна.
— Да — промърмори тя. — Тук няма истински врагове.
— Хайде — каза Доло и тръгна обратно през малкия кръгов път. — Ще те заведа до големия пазар в нашата секция на селото. След това може би ще пожелаеш да видиш Външния зелен пояс и нашето езеро.
Пазарът беше разположен по продължение на едната страна на клиновидната секция на Самънови. Местоположението му очевидно беше избрано с оглед да обслужва както тяхната секция, така и онази оттатък пътя. И освен това беше най-познатото нещо, което Джин видя в Милика, почти точно фотокопие на пазарите, посетени от чичо й преди тридесет години. Лабиринт от малки павилиони, в които се предлагаше всичко — от храна и домашни любимци до строителни услуги и малки електронни прибори. Пазарът беше оживен и шумен. Джин никога не беше могла да разбере как някой може да продава в такава лудница, без да полудее; сега, когато го видя на живо, го разбираше още по-малко.