— Добър вечер, Доло.
Стреснат, Доло се обърна и през дима видя баща си да се движи тихо между параваните.
— О… татко — възкликна той и понечи да стане.
Круин го спря с жест.
— Нямаше те на обичайното ти място на трапезата — каза той, придърпа една възглавница до сина си и седна. — Дойдох да видя дали нямаш някакъв проблем. — Той подуши въздуха. — Хипнотизиращо? Мислех, че след този напрегнат ден би било по-подходящо сънотворно.
Доло погледна разбиращо баща си. Последните остатъци от хипнотичния ефект се изпаряваха от ума му. Беше се надявал да се отърве от фикс-идеята за Джасмин Алвентин преди някой да забележи.
— Бях много… претоварен днес — предпазливо каза той. — Нямах желание да вечерям заедно с всички.
— Утре може да се чувстваш по-зле — предупреди го Круин и посочи последните струйки пушек, извиващи се в създадената от сядането му вихрушка. — Дори тези слаби дроги обикновено имат неприятни странични ефекти. — Той премести очи от пушека към лицето на Доло. — Джасмин Алвентин пита за теб.
По лицето на Доло трепна гримаса, която не успя да скрие.
— Вярвам, че възстановяването й протича добре.
— Така изглежда. Тя е много необикновена жена, не мислиш ли?
Доло въздъхна тихо, признавайки поражението си.
— Не зная какво да мисля за нея, татко — каза той. — Единственото, което зная, е, че съм… застрашен да изгубя своята обективност, когато съм с нея. — Той посочи кадилницата. — Опитвах се да туря мислите си в ред.
— И успя ли?
— Не съм… сигурен.
Круин дълго мълча.
— Знаеш ли защо живееш в тази къща, синко? Сред този лукс и престиж?
„Започва се — помисли си Доло и стомахът му се стегна. — Строго напомняне откъде идва семейното богатство… и задължението ми да го защитавам.“
— Защото ти, твоят баща и неговият баща преди него сте се трудили с пот на челото в мината — каза той.
За негова изненада баща му поклати глава.
— Не. Мината направи нещата по-лесни, разбира се, но не в това е нашата сила. А в това… — той посочи очите си — и това… — Круин докосна челото си. — Материалното богатство е много добро, но никой човек не може да задържи това богатство, ако не се научи как да разпознава враговете си… и да усеща момента, когато някои от верните нему му изменят. Разбра ли ме?
Доло преглътна.
— Мисля, че да.
— Добре. Сега ми кажи каква форма приема тази липса на обективност.
Доло махна безпомощно с ръце.
— Не зная. Тя е просто толкова… различна. По някакъв начин. В нея има сякаш някакъв вид духовна сила, нещо, което не съм виждал в никоя жена.
Круин кимна замислено.
— Почти сякаш е мъж, а не жена.
— Да. Тоест… — Доло спря, когато през ума му мина ужасна мисъл. — Нали не искаш да кажеш…
— Не… не, разбира се, че не — побърза да го успокои Круин. — Забрави ли, че когато я докараха тук, я прегледа доктор? Не, тя си е жена. Но може би не е от обичайната квазаманска общност.
Доло се замисли над казаното. Какво обяснение можеше да намери за наблюдаваните в нея странности?
— Но аз мислех, че всички в Квазама живеят в Голямата дъга. И освен това тя твърди, че е от Солас.
— Е, строго погледнато, ние не живеем в Голямата дъга — вдигна рамене Круин. — Вярно, че сме съвсем малко извън нея, но е така. Кой може да каже, че други не живеят дори по-далеч? Колкото до града, в който претендира, че живее, възможно е да се е страхувала да посочи истинския си дом. По причини, за които не мога да се досетя — добави той, когато Доло отвори уста.
— Интересна теория — призна Доло. — Не съм сигурен, че ще издържи на бръснача на Окам.
— Може би малко допълнителна информация ще я спаси от този бръснач — каза Круин. — Мислих за катастрофата, която Джасмин Алвентин твърди, че е преживяла, и ми дойде наум, че ако се е случила близко до Табрис, някой там може или да е чул, или да е намерил някой от нейните другари.
— Джасмин не би могла да дойде чак оттам — възрази Доло. — Освен това ние проверихме целия път.
— Зная — кимна Круин. — И вярвам на твоите заключения. Но в случай като този мисля, че идеята за малко допълнителна информация не е за пренебрегване, затова тази сутрин изпратих там съобщение. Някои наистина чули шум като от голяма и силна катастрофа… но не близко до пътя или до селото. Била е най-малко на няколко километра. Навътре в гората.
Устата му пресъхна. Няколко километра на север от Табрис означаваше, че инцидентът е станал на пет до десет километра от мястото, където я беше намерил Перто. Предположението, че е могла да измине това разстояние от Табрис, цели двадесет километра горски път, беше съвсем абсурдно, но…